Ивен, Рицаря с лъва [bg]

или ще обявя накрая, макар и да не го желая, че племенникът ми Говен загуби битката с Ивен [6408] и вие губите тогава!“ Артур не би го злепоставил, а искал да постави само на изпитание голямо [6412] голямата: да я застави със доброта, а не със завист да се държи и да приеме по-малката свой дял да вземе. [6416] Артур си знаел отпреди, че няма да я убеди със доводи обосновани, затуй прибягнал до закани. [6420] Отстъпила тя, след което му рекла: „С болка на сърцето приех, защото не желая със отказ да обидя краля. [6424] Сестра ми дял ще си получи, но искам честно да се случи и затова гарант станете.“ „Съгласен съм. А вие двете [6428] живейте сговорно в имота. На вас се пада първенството, а малката се задължава все пак да ви се подчинява. [6432] Но вие също я обичайте и й правата не отричайте.“ Тъй кралят спора им решил и двете с дял подсигурил. [6436] Артур на двамата достойни приятели и смели воини предложил да се отморят и броните си да свалят, [6440] защото, обяснил им кралят, когато е настъпил краят на равностойния двубой, те имат нужда от покой. [6444] Едва те броните си снели и в този миг лъва видели, че търси своя господар. Щом го открил, добрият звяр [6448] зарадвал се на тази среща. Но зървайки лъва насреща, разбягали се всички. „Спрете! — подел Ивен. — Не се плашете! [6452] Лъвът ми е приятел верен! Към вас ще е добронамерен: той мирни хора не напада и никой няма да пострада. [6456] Нас ни обвързва дружба здрава и той навред ме придружава.“ Спокойно всички се събрали край тях и сир Ивен с похвали [6460] обсипали мнозина воини за подвизите му безбройни, за битката му с великана, за всяка схватка преживяна. [6464] Говен му рекъл с тъжен глас: „С голям позор покрих се аз, защото, Бог ми е свидетел, на вас, на своя благодетел, [6468] платих с неблагодарност черна, а вие с мъжество безмерно и племенниците ми мили от великана сте спасили. [6472] За вас си мислех всеки ден защото ние с вас, Ивен, обичаме се като братя и нас ни свързва дружба свята. [6476] Във мислите си се надявах за ваша доблестна проява да чуя. В много кралства бях, но нийде друг воин не видях [6480] така прославен и обичан и «Рицаря с лъва» наричан!“ Щом броните свалили вече, подели разговор сърдечен, [6484] а пък лъвът се приближил и до Ивен се настанил, щастлив, че с тях е най-накрая. В лечебница в отделна стая [6488] отишли после те, защото след устрема и мъжеството, с които през деня се били и многократно се ранили, [6492] те трябвало да се лекуват. Артур не искал да рискува със здравето им и веднага повикал лекар да помага. [6496] Бил лекарят хирург признат за най-добрия в този свят, Той със задачата се справил и скоро те напълно здрави [6500] били. Ала Ивен таял в сърцето болка и печал по отлетялата любов. За дамата си бил готов [6504] на всичко, знаейки добре, че той без нея ще умре. Намислил да отиде сам до извора в леса и там [6508] да предизвика бързо пак порои, вихри, град и сняг и повсеместни разрушения, дано получел опрощение [6512] от своята любима дама. В противен случай с най-голяма стръв той повторил би отново туй изпитание сурово. [6516] Напълно щом се излекувал, без много дълго да умува, потайно тръгнал сам Ивен. По пътя той бил придружен [6520]