Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        А пък един-единствен ден от срока още й оставал: а после никой нямал право [5856] част от наследството да вземе, каквото и да предприеме. Но как да си представи тя, че непредвидени неща [5860] очаквали я? В къща ниска, намираща се доста близко до замъка, преспал Ивен, от свойте близки придружен. [5864] Щом съмнало, след крепък сън, излезли всички те навън и след това отишли тайно до замъка. А там незнайно [5868] от колко време от Говен вест нямало до този ден. Голямата сестра обаче узнала овреме това, че [5872] той се намирал в таен кът на около три левги път от замъка. Оттам Говен се върнал много променен, [5876] а пък освен това се бил с такова облекло снабдил, че никой не го разпознал. Тогава при самия крал [5880] голямата сестра решила да иде и му заявила: „Как бързо времето минава, кралю, и пладне отминава. [5884] Уреченият срок изтече. И вие виждате добре, че за правото си ще се боря и всичко нужно аз ще сторя. [5888] Ако е имала желание и съответно основание да го оспорва, сир, пред вас, сестра ми щеше в този час [5892] да бъде тука. Слава Богу, че се забави толкоз много. Това е според мене знак, че тя не вижда вече как [5896] могла би своя интерес да защити. А аз до днес готова бях да устоявам правата си да притежавам [5900] наследството. Не се наложи с оръжие край да се сложи на спора и е вече време път най-спокойно да поема [5904] към бащиното си имение, че то без никакво съмнение е мое. Вече се разбра, кралю, че моята сестра, [5908] каквото и реши да прави, за да се противопостави на мен с кавги или с молби, напразно сили ще хаби.“ [5912] Артур изслушал със внимание коварното й излияние и й отвърнал: „Вижте, драга, според закона се налага [5916] въпросът щателно да бъде от моя трибунал обсъден. Затуй ще чакате. Сестра ви могла би тук да се представи [5920] преди уречения срок.“