Ивен, Рицаря с лъва [bg]

за да ми защити правата. Той е със щедрост всепризната [5948] и с куп неща обременен е, ала склони заради мене делата си да изостави и днес пред вас да се представи. [5952] Било би по-добре сестра ми да не цели да ме измами, а доброта да прояви и мир да се установи [5956] между нас двете най-накрая. Аз нищо нейно не желая.“ „Нали и аз от тебе също не искам нищо, че ти всъщност [5960] не притежаваш нищо свое. Едно е истина и то е, че ти, каквото да се случи, от мене дял не ще получиш.“ [5964] Със доста сдържан тон, вежливо, сестра й рекла предвидливо: „Наистина ще съжалявам, че зарад нас ще се сражават [5968] двамина рицари достойни. Този наш спор е непристоен, но аз си искам дял, защото той ми е нужен за живота, [5972] и благодарна ще ви бъда, ако с добро и без присъда отстъпите ми туй, което е мое.“ — „Сигурна бъдете, [5976] че само някой полудял част някаква на вас би дал. Дори да знам, че адски огън ще ме изпепели, не мога [5980] да си представя как от мен дял бихте взела някой ден. Дори да бъде с нощ сменена зората и обратно Сена [5984] да потече, с бой само може тоз спор да се реши.“ — „Дай, Боже, възкликнала сестра й — тоя мой рицар да спечели боя! [5988] Ах, аз току-що казах «мой», а пък не зная кой е той. А и той мене не познава.“ Тъй секнал спорът. И тогава [5992] сестрите за ръка завели сред двора рицарите смели. Веднага стекла се тълпата да гледа битката, с която [5996] тоз спор да се реши. Но тук съперниците един друг не се познали. А нали отдавна близки те били? [6000] Защото монсеньор Говен обичал като брат Ивен, а и той с обич му отвръщал. За двамата било присъщо [6004] в залог на дружбата им свята да си заложат и главата, но да се пазят един друг. Тъй биха сторили и тук, [6008] ако се бяха разпознали! Така е в дружбата! Едва ли в света по-силно чувство има. Ала със сила несломима [6012] се проявява и враждата. Затуй в гърдите, по главата нанасяли си те безброй жестоки удари. Та кой [6016] приел би вместо слава срам? Вражда и Дружба — аз не знам как място в един дом намират и как под покрив общ се сбират [6020] две чувства толкова различни? Туй според мен е нелогично. Там явно ще им бъде тясно. В съжителството им ужасно [6024] те трудно биха се разбрали и в разправии и скандали живели биха двете, щом се срещнат във един общ дом. [6028] Щом всяко тяло притежава различни крайници — тогава в закътана далечна стая отива Дружбата накрая, [6032] а пък Враждата — на съседен етаж: към улица да гледа, че според нейните привички, тя иска да я виждат всички. [6036] Враждата вихрено в атака се устремява, без да чака, и Дружбата чрез изненада тя почва подло да напада. [6040] Къде си, Дружбо? Вън излез! Не се крий, за да видиш днес как, съюзени, враговете към теб вървят от бяс обзети. [6044] А тях ги свързва дружба свята, (защото щом не се отмятат приятелите, тя тогава вовек безценна си остава). [6048] Но Дружбата не се усеща, че със Враждата ще се среща, защото тя със ум и сила навреме би предотвратила [6052] приятели да се сражават и яростно да се раняват. Враждата се държи злонравно, а Дружбата е сляпа явно, [6056] щом тя изобщо не съзира, че пред очите й не спира двубоят кървав. Без причина Враждата карала двамина [6060] другари верни да се бият