Вълчият брат [bg]

Ослак изръмжа недоволно, но Хорд го предупреди да не се бърка. Гледаше задъхан как момичето се изправя на крака.

— Ти вече не си ми сестра — изсъска той. — Мислехме, че си мъртва, когато намерихме колчана ти в Реката. Фин-Кедин не говореше три дни, но аз не скърбях. Радвах се. Ти предаде клана си и ме посрами. По-добре да беше умряла.

Рен опипа с трепереща ръка устната си. Беше разкървавена. Върху бузата й се появи червена следа.

— Не биваше да я удряш — каза Торак.

Хорд му се озъби:

— Ти не се бъркай!

Момчето впи гневен поглед в Хорд и остана шокирано от промяната в него. Вместо снажния млад мъж, с когото се беше бил преди по-малко от месец, сега сякаш виждаше призрак. Очите на Хорд бяха зачервени от недоспиване, а на ръката, с която стискаше Нануак, нямаше нокти — само сълзящи рани. Нещо го ядеше отвътре.

— Стига си ме зяпал — озъби се той.

— Хорд — обади се Ослак, — не бива да спираме. Мечката — Младежът се обърна рязко, очите му се напрягаха да проникнат в тъмнината.

— Мечката, мечката — измърмори той, сякаш самата мисъл за нея го нараняваше.

— Хайде, Рен. — Ослак се наведе и й подаде ръка. — Скоро ще ти сложим лапа5. Лагерът не е далеч.

Рен не прие протегнатата ръка и се изправи сама на крака.

Торак погледна нагоре по пътеката и забеляза нещо оранжево да проблясва в сгъстяващия се здрач. Повървя малко и в сенките под един млад смърч зърна чифт кехлибарени очи.

Сърцето му се преобърна. Ако Хорд видеше Вълк, кой знае какво можеше да направи…

За щастие Рен привлече вниманието на всички.

— Сега брат ми ли е старейшина на клана? — попита тя. — Него ли следвате вместо Фин-Кедин?

Мъжете наведоха глави.

— Не е толкова просто — отвърна Ослак. — Преди три дни мечката ни нападна. Уби… — Гласът му потрепери. — Уби двама от нашите.

Кръвта се оттече от лицето на Рен. Тя се приближи до Ослак, чието чело и скули бяха намазани със сива речна глина.

Торак не знаеше какво означават тези знаци, но когато Рен ги видя, ахна.

— Не — прошепна тя и докосна ръката на Ослак.

Едрият мъж кимна и се извърна.

— Ами Фин-Кедин? — попита остро Рен. — Да не би да е…

— Ранен е тежко — каза Хорд. — Ако умре, аз ще бъда новият старейшина. Ще се постарая да стане така.

Рен запуши уста с ръка и побягна към лагера.

— Рен! — извика след нея Ослак. — Върни се!

— Остави я — каза Хорд.

Когато тя се скри от погледа им, Торак се почувства съвсем сам. Дори не знаеше имената на останалите мъже от Гарвановия клан.

— Ослак — помоли той, — накарай Хорд да ми върне Нануак! Това е единствената ни надежда. Знаеш го.

Едрият мъж понечи да отговори, но Хорд го прекъсна.

— Твоето участие свърши — обърна се той към Торак. — Аз ще занеса Нануак в Планината! Аз ще принеса в жертва кръвта на Слушателя, за да спася хората си!