![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
— Ох! — простена той. — Ох, ох, боли!
— Какво каза? — попита Рен, като седна и си удари главата в тавана.
— Нищо.
— Да, каза нещо, говореше си сам.
— Аз съм си говорел сам? А ти говореше с целия си клан!
— Не съм — отвърна тя възмутено.
— О, да. — Той се ухили. Най-после се беше събудила. Никога не се бе радвал толкова, че спори с някого.
С общи усилия двамата успяха да запалят огън. Огънят се нуждае от топлина, както и от въздух, затова използваха част от дървата за малка платформа, за да го повдигнат над снега, и този път, вместо да се пипка с огнивото, Торак си спомни за ролката от брезова кора в раницата. Отначало тлеещата гъба отказваше да се разпали, дори и след упорито духане, затова Рен използва късчета прахан, загрети в ръцете й. Най-сетне огънят се разгоря, възнаграждавайки упоритостта им с малък, но ярък пламък.
С капеща от косите вода и тракащи зъби, двамата се сгушиха до него и застенаха, докато той размразяваше ръцете им и покриваше с мехури лицата им. Обаче пламъците ги успокояваха повече от топлината. Всяка нощ от своя живот те бяха заспивали с познатото до болка пращене на горящи дърва и горчиво-сладкия мирис на пушек. Огънят беше част от Гората.
Торак извади последното руло сушено еленско месо и го раздели на три. Рен му даде да пие вода от меха й. Дори не бе подозирал, че е жаден, но щом отпи една голяма глътка, почувства как силите му се възвръщат.
— Как ме намери? — попита тя.
— Не бях аз — отвърна той. — Вълк те намери. Не знам как.
— Аз знам — рече Рен и му показа кокалената свирка.
Торак си представи как бе надувала тази беззвучна свирка в тъмното. Чудеше се какво ли е да останеш съвсем сам. Той поне имаше Вълк.
Разказа й за трупа от клана на Червения елен и че е намерил третата част на Нануак. Не спомена нищо за ужасния момент, когато се бе поколебал дали да я търси. Изпитваше прекалено голям срам.
— Каменна лампа — промърмори момичето. — Нямаше да се сетя за това.
— Искаш ли да я видиш?
Рен поклати глава. След малко рече:
— На твое място щях да се замисля дали да напусна снежната пещера. Рискувал си Нануак.
Отначало Торак не отвърна нищо. После каза:
— Замислих се. Мина ми през ума да остана и да не те потърся.
Тя се умълча.
— Е — рече накрая, — и аз щях да постъпя така.
Той не знаеше дали се почувства по-добре или по-зле, след като си призна.
— Кажи ми честно, какво би направила ти? Щеше ли да останеш? Или щеше да тръгнеш да ме търсиш?
Рен обърса носа си с опакото на ръката. После откри острите си зъби в усмивка.
— Кой знае? Може би… това е било ново изпитание: не дали ще намериш третата част на Нануак, а дали ще я рискуваш заради приятел.
Торак се събуди, обвит от бледа синя светлина. Не знаеше къде се намира.
— Бурята свърши — каза Рен. — Схванал ми се е вратът.
Вратът на Торак също се беше схванал. Сгушен в спалния си чувал, той се обърна бавно към нея.
Очите й вече не бяха подути, но лицето й беше червено и се лющеше. Усмихна му се и чертите й се изкривиха от болка.
— Ох — изграчи тя. — Оцеляхме!
Той също се усмихна и веднага съжали. Сякаш някой бе жулил лицето му с пясък. Сигурно изглеждаше точно като Рен.
— Сега ни остава само да се измъкнем от Ледената река — рече той.
Вълк скимтеше да го пуснат навън. Торак потърси брадвичката си и направи дупка. В пещерата нахлу светлина и вълчето тутакси изхвърча навън. Торак запълзя след него.
Озова се сред блестящ свят от снежни хълмове и изваяни от вятъра хребети. Небето бе яркосиньо, като измито. Цареше абсолютна тишина. Ледената река бе легнала да спи.
Без предупреждение Вълк се хвърли отгоре му и го повали в една снежна пряспа. Преди да успее да се изправи, вълчето скочи върху гърдите му, като се усмихваше широко и махаше с опашка. Торак се засмя и посегна да го хване, но Вълк се измъкна, завъртя се във въздуха и тупна долу с вирната към гърба опашка. „Хайде да си играем!“
Торак застана на четири крака. „Добре, давай!“
Вълчето се метна върху него и двамата се затъркаляха по снега. Вълк хапеше и дърпаше косата на побратима си, а той завираше глава в козината му и го гризеше по врата. Накрая Торак подхвърли високо във въздуха снежна топка. Вълк направи един от невероятните си въртеливи скокове и сключи челюсти около топката. Приземи се в една снежна пряспа и излезе от нея с пухкава купчинка сняг на върха на носа.