![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
Хорд престана да гризе палеца си и изпъна рамене. Сърцето на Торак се сви.
— Времето е кратко — каза Фин-Кедин и погледна към нощното небе, където с ярка светлина блестеше Големия бизон. — След няколко дни мечката ще е твърде силна, за да я победим. Не можем да свикаме събрание на клановете, няма време. Аз трябва да реша сега — за всички кланове.
Единственият звук беше съскането и пращенето на огъня. Гарваните поглъщаха жадно всяка дума на старейшината.
— Между нас има мнозина — продължи Фин-Кедин, — които ще кажат, че е лудост да поверим съдбата си на едно момче.
Хорд скочи на крака.
— Ще бъде лудост! Аз съм най-силният! Позволете ми да ида в Планината и да спася моите хора!
— Ти не си Слушателя — каза Торак.
— Ами останалата част от Предсказанието? — изграчи Саен с дрезгавия си глас. — Слушателя дава кръвта на сърцето си на Планината. Ще можеш ли да го направиш?
Торак си пое дълбоко дъх.
— Щом така трябва.
— Но има и друг начин! — извика Хорд. — Ще го убием сега и ще занесем кръвта му в Планината! Така ще имаме някакъв шанс.
Чу се одобрително мърморене.
Фин-Кедин вдигна ръка за тишина и се обърна към Торак:
— Ти отричаше, че си Слушателя. Защо си толкова настоятелен сега?
Торак вирна брадичка.
— Мечката уби баща ми. Затова е била създадена.
— Става дума за нещо повече от отмъщение — подхвърли Хорд подигравателно.
— И за нещо повече от суета — озъби му се Торак. Той се обърна към Фин-Кедин. — Не ме интересува дали ще бъда „спасител на моите хора“. Какви хора? Че аз дори не познавам собствения си клан. Но се заклех пред баща си, че ще намеря Планината. Обещах му.
— Губим си времето! — каза Хорд. — Дайте ми Нануак и аз ще го направя.
— Как? — обади се тих глас.
Беше Рен.
— Как ще намериш Планината? — попита тя.
Хорд се поколеба.
Рен се изправи.
— Казано е, че това е най-далечният връх в най-северната част на Високите планини. Добре, сега ние сме в най-северния край на Високите планини. Къде е този връх тогава? — Тя разпери ръце. — Аз не знам. — Обърна се към Хорд: — А ти?
Той заскърца със зъби.
Тя се обърна към Саен:
— А ти? Не. При това си нашата шаманка. — После погледна към Фин-Кедин: — А ти?
— Не — отвърна той.
Рен посочи към Торак.
— Дори той не знае къде е това, а е Слушателя. — Тя замълча. — Но някой знае. — И погледна многозначително към Торак.
Той разбра. „Умница е Рен. Е, добре, щом това ще свърши работа…“
Постави ръце на устните си и зави като вълк.
Гарваните се смаяха. Лагерните кучета пощуряха.
Торак зави отново.
Внезапно нещо сиво профуча през поляната и се блъсна в него.
Хората замърмориха. Кучетата не спираха да лаят и се наложи мъжете да ги укротят. Едно дете се засмя.
Торак коленичи и зарови лице в козината на Вълк. После близна благодарно вълчето по муцуната. Беше нужна невероятна смелост, за да се отзове на повикването му.
Когато врявата утихна, той вдигна ръка:
— Само Вълк може да намери Планината — каза на Фин-Кедин. — Той ни доведе тук. Благодарение на него намерихме Нануак.
Старейшината на Гарваните прокара ръка по червеникавата си брада.
— Върни ми Нануак — помоли Торак. — Нека аз го занеса на Световния дух. Това е единственият ни шанс.
Дървата в огъня изпращяха и във въздуха се разлетяха рояк искри. От близкия смърч се откъсна купчинка сняг и тупна шумно на земята. Гарваните очакваха решението на своя старейшина.
Най-сетне Фин-Кедин заговори:
— Ще ти дадем храна и дрехи за пътуването. Кога ще тръгнеш?
Торак въздъхна облекчено.
Рен му кимна едва забележимо.
Хорд се опита да протестира, но Фин-Кедин го накара да млъкне с поглед. И отново се обърна към Торак:
— Кога ще тръгнеш?
Торак преглътна.
— Хм. Утре?