Игрите на Палача [bg]

— Няма ли начин да е самоубийство? — отчаяно попита шефът на Крипо. Погледна часовника си. Седем и десет. Вече тринайсет часа беше в полицейското управление. Закъсняваше за срещата с Колет, а тя никак не обичаше да я карат да чака, особено в леглото.

Ушите му почервеняха само при мисълта за нея. Тя наистина имаше дарбата да се люби. Преди векове сигурно щяха да издигнат фонтан в нейна чест. Как пък убийствата ставаха все в такова неудобно време.

— Ти не си единственият мъж, който води полов живот — каза съдия-следователят, който разбираше всичко от половин дума. — Зарежи креватните си мечтания и се съсредоточи. В този случай самоубийството е напълно изключено. Слушай внимателно — седем прободни рани от къс предмет с широко острие, извадени очи, отрязани уши и гениталии, последните все още не са открити. Предполагам, че все още плуват в реката. Освен това е установено, че е имал орален и анален контакт малко преди да умре.

Бюизар кимна мрачно:

— Май не прилича на самоубийство. По-скоро на някакъв странен ритуал.

— Е, определено не е случай на убийство на мъжа от съпругата му с тиган в главата — каза съдията. — Никак не ми харесва. Мирише ми на нещо, което може да се повтори.

— Ей, дори не си го и помисляй — каза шефът на Крипо. — Май ще трябва да пусна бюлетин за издирването на топките му. Как ще ги идентифицираме?

— Ами, най-вероятно са единствените, които работят самостоятелно — каза съдията развеселен. — Някой от по-умните ти полицаи лесно ще ги разпознае.

— Това е противно и некоректно — възмути се шефът на Крипо, а с дясната си ръка направи бърза проверка. Всичко си беше на мястото, но в сравнение с времето, когато мисълта му бе заета с Колет, възбудата бе спаднала.