Игрите на Палача [bg]

Според картата на Фицдуейн село като Хайлигеншвенди не съществуваше. Провери и в другата си карта, но без успех и тъкмо започна да си мисли, че някой си прави лоша шега с него, момичето от офиса на „HERZ“ му се притече на помощ. Тя бе живяла в Тун, само на няколко километра от липсващото на картата село. Разгърна една голяма карта на Швейцария и триумфално огради с червено — Хайлигеншвенди.

Момичето от „HERZ“ не го бе излъгало за красотата на селото. Като напусна Тун и се заизкачва по криволичещия път, променящият се пейзаж бе зашеметяващ. Слънцето грееше в кристално синьото небе. А като се изкачи още по-нагоре, пред него се откри езерото.

Остави колата в селото. Къщата на Врени бе само на десетина минути път, а освен това го бяха предупредили, че ще му е по-лесно да отиде пеша. Щеше да е трудно да обърне колата, още повече при този сняг.

До къщата се намираше навесът за дърва. Между дъските на страничните стени имаше достатъчно разстояние, за да влиза въздух и изсушава дървата, които бяха нарязани на равни по дължина парчета и нацепени с вещина — нещо рядко срещано в Ирландия. Освен това бяха подредени така, че краищата им съвпадаха до сантиметър.

Къщата бе издигната насред склона на хълма и изглеждаше сякаш е на няколко века. Дървото се бе обезцветило от множеството сурови зими и знойни лета, които бе преживяло. От улука капеше вода от топящия се сняг.

Когато Врени отвори вратата, отвътре замириса на сладки с джинджифил. Като я видя, Фицдуейн се развълнува и за момент не можа да реагира. Приличаше много на Руди, но сякаш у нея имаше нещо по-различно. Изведнъж осъзна къде е разликата. Никога не беше виждал Руди жив. Врени излъчваше топлина, беше млада, хубава и жива. Бузата й бе изцапана с брашно.

Поднесе й цветята, които беше взел още от Берн. Тя се усмихна и му показа набрашнените си ръце.

— Хубаво е, че сте се сетили, но ги задръжте за момент, докато си измия ръцете. Пека курабийки-човечета за племенниците си по случай Великден.