![Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/3/igrite-na-palacha-bg-download.jpg)
Игрите на Палача [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хипопо
- ISBN: 954-619-009-8
- Переводчик: Илка Дюлгерова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко часа вървя напосоки. Рано или късно щеше да стигне до река Ааре. Тя ограждала стария град от три страни като естествен защитен ров, така че била необходима отбранителна стена само от едната страна. С растежа на селището стената била измествана все по-навътре в полуострова. Сега старите стени ги нямаше, бяха останали само две кули, които бележеха входа към града по суша.
Преди развитието на туризма жителите на Берн имали странния обичай да използват една от входните кули като затвор.
Скоро след пристигането си Фицдуейн се регистрира в малък хотел на „Герехтихкайтсгасе“. Пред входа му имаше течащ фонтан, в средата на който, се извисяваше дялана статуя в червено, синьо, златисто и други ярки цветове. Внушителната женска фигура, на която най-забележителното бяха, краката, държеше меч в едната си ръка, везни в другата и имаше превръзка на очите — „Gerechtigkeitsbrunnen“, „фонтанът на Правосъдието“.
В нозете на страховитата амазонка, разположени така, че да й гледат под полата, бяха бюстовете на четири измъчени индивида, в които Фицдуейн със закъснение разпозна Императора, Султана, Папата и Съдията — основните фигури на правораздаването през периода, когато е била издигната статуята — около хиляда петстотин четиридесет и трета година.
Из целия град имаше фонтани — всички боядисани в екзотични цветове, но Фицдуейн не видя два еднакви, фонтанът на „Крамгасе“ се отличаваше със статуя на мечка в естествен размер. На главата й имаше златен шлем и тя стоеше в позата на Landsknecht16. В краката й седеше малко мече, ядящо грозде. Мечки имаше навсякъде — дялани мечки, рисувани мечки, мечки на плакати, значки с мечки, мечки от ковано желязо, големи, малки, дори и истински.
Някъде беше чел, че Граф Бертолд V, основателят на града, организирал лов и обявил, че градът ще носи името на първото убито животно. За щастие ловците улучили мечка. Градът на зайците едва ли щеше да е подходящо име за град от величината на Берн.
До времето, когато започнали да строят къщите с вътрешна водопроводна мрежа, хората се събирали на фонтаните, за да напълнят вода и да обменят клюките. Може би, помисли Фицдуейн, ако и аз поседя край някой фонтан ще получа видение.
Опита, но след известно време задникът му замръзна.
Като се върна от обяд, по навик Мечката прегледа сводката за последните произшествия. Не очакваше да види кой знае какво. Преди години бе разговарял с един американски полицай за растежа на престъпността в Берн. Първоначално, когато на пръв поглед броят на извършените престъпления в двата града се оказа почти еднакъв, настъпи объркване. После те осъзнаха, че съпоставят различни неща — американецът говореше за статистиката на ден, докато Мечката имаше предвид годишни резултати.
Една от константите в статистиката за извършените престъпления в Берн бе броят на убийствата. С малки отклонения след десетичната запетая, годишно той се измерваше с цифрата две.
Казват, че в Берн има достатъчно от всичко, но не прекалено много. За един добре устроен град като него две убийства годишно бяха точно колкото трябва. По-голям брой би навредил на туристическия бизнес и би разстроил общинарите, а по-малък би повдигнал въпроси за необходимостта от наличните щатни полицаи в Криминалния отдел. Малката доза страх осигуряваше работа на полицаите.
Размишлявайки по тези важни въпроси, Мечката едва не пропусна новата сводка за деня, закачена върху красиво написана обява, че сержантът от канцеларията продава добре поддържаното си петгодишно волво, само на деветдесет хиляди километра и то на цена по споразумение (нито едно от нещата не беше вярно, с изключение на марката).
Сводката гласеше, че същата сутрин от река Ааре са извадени осакатените останки на двадесетгодишен младеж. Смъртта очевидно бе настъпила в резултат на многобройни рани от нож. Аутопсията щяла да бъде извършена веднага. Още не било направено официално разпознаване на трупа, но по документите, намерени с тялото, младежът се казвал Клаус Миндер.
Нищо не се споменава за велосипеди, помисли си Мечката. Може би убиецът бе избягал с откраднат велосипед или е дебнел жертвата си из търговския център в случай, че успее да отмъкне нещо. Тогава случаят щеше да е за него или поне доколкото се касаеше за откраднат велосипед.
Прегледа още веднъж сводката за дребни кражби, но нямаше нищо. Уви, никъде не се споменаваше колело-тандем или триколка. Направи се на ударен и прегледа частта за мотопеди — отново нищо.
16
селски ратай (нем.). — Б.пр.