Тайната на фараоните [bg]

— Много ви е хубаво тук — каза Кърт, като още се криеше зад бутилките. — Но като за злодейско леговище не е много лъскаво.

— Спести си шегичките — изрева Хасан. — Няма ли да се изправиш и да ме погледнеш като мъж.

— С радост — отвърна Кърт. — Първо кажи на снайпериста да хвърли пушката в залива.

— Какъв снайперист?

— Онзи на покрива на хотела.

През тесния процеп между бутилките Кърт видя раздразнението на лицето на мъжа.

— Сега или никога — извика Кърт, като запали отново двигателите, за да покаже, че е готов да си тръгне.

Мъжът приближи радиото до устните си и прошепна нещо, после го повтори по-твърдо. На покрива снайперистът се изправи, вдигна дългата тежка пушка и я хвърли. Тя се завъртя бавно надолу и се заби с плисък в спокойните води на залива.

— Доволен ли си? — попита Хасан.

— Моли се да няма още една пушка — прошепна Джо. — Или още снайперисти.

— Много ме окуражаваш, благодаря — отвърна тихо Кърт. — Ама има само един начин да разбера.

Той бавно се изправи, като стискаше подводната пушка, и преброи три подобни оръжия, прицелени в него. Хасан имаше пистолет, който засега си стоеше в раменния му кобур.

— Къде са Дьо Кампион? — попита Кърт.

— Покажи ми първо плочките — настоя Хасан.

Кърт поклати глава.

— Няма да стане. Честно да ти кажа, дори не съм сигурен къде ги оставих.

Раздразнението се завърна на лицето на Хасан. Той изсвири силно и някакво движение на моста привлече погледа на Кърт. Две фигури бяха изправени на крака и завлечени до ръба. Възрастни мъж и жена бяха оковани заедно и изправени на самия ръб на моста, където нямаше перила. Кърт видя някакъв предмет с извито дъно в ръката на мъжа. Беше свързан с верига за врата му.

— Това ще се окаже проблем — прошепна Кърт.

— Какво виждаш? — попита Рената.

— Заложниците са оковани заедно и за тях е закачена котва.

— Котва ли?

— Ами на такова прилича. Но не е толкова голяма — добави той. — Сигурно е само десетина килограма. Но е достатъчно да потопи едър мъж. И жена му.

Хасан губеше търпение.

— Както виждаш, те са живи. Макар че няма да е задълго, ако не ми дадеш каквото искам. Виждам само двама от моите хора.

— Останалите вече нахраниха акулите — каза Кърт. Почти беше вярно. Двама от ранените бяха лекувани на „Морски дракон“ Щяха да ги предадат на властите, щом акостират.

— А плочките? — попита Хасан.

— Първо свали веригите от заложниците — настоя Кърт. — Като израз на добра воля.

— Не работя на добра воля.

Кърт не се съмняваше в това.

— Добре, хубаво. Ето.

Той дръпна едно найлоново въже и започна да сваля брезентовото покривало, което беше простряно на палубата. Покривалото се плъзна назад и разкри голям сандък за водолазна екипировка.

— Плочките са вътре.

Хасан се поколеба.