Похищението [bg]

— Това ли е?

— Казах му, че има начин посланието му да бъде чуто във Вашингтон. Уверих го, че може да го постигне чрез мен. В замяна от него се иска само да използва контактите си, за да ме снабдява с информация. Позовах се на характера му и на надеждата му за неговата страна и той охотно се съгласи. — Морган въздъхна. — А виж сега какво стана и с двама ни. Може би в крайна сметка не беше умен ход.

— Да, виж какво стана и с двама ви. Положението няма да се промени, докато не започнеш да ми разкриваш истинската цел на мисията си: защо ти е бил нужен агент с толкова добри връзки като Абдел Насър.

Тя знаеше, че ще се наложи да разкрие и това.

— Казах ти, че наблюдавах. И е истина. Просто не беше свързано с човешките права.

— А за какво?

— Не е тайна, че Съединените щати не приемат победата на ХАМАС в миналогодишните избори в Палестина. Затова започнахме програма, с която да опитаме, как да се изразя, да променим реалностите на място, да подкрепим силите, предани на ФАТАХ. Искахме ФАТАХ да може да смаже ХАМАС на улицата, ако се наложи. Не сме ги карали да започнат тези насилствени сблъсъци. Но допускам, че след като започнаха да получават помощ, сблъсъците бяха неизбежни.

— Какво искаш да кажеш? Че сте координирали някакъв преврат? Но защо ЦРУ е избрало теб? Ти не си военна. И си жена. През повечето време дори не си тук.

— Не аз ръководех програмата. Изпратиха ме да преценя резултатите. Знаеш как е: понякога хората на терен се увличат. Знаят, че в централата не биха приели провал, и се случва да преувеличават: твърдят, че всичко е чудесно, а всъщност здравата са оплели конците. Моята работа беше да установя дали сведенията, които получавахме в Централата, са верни — дали ФАТАХ е укрепнала дотолкова, че накрая с ХАМАС да бъде свършено.

— А Абдел Насър?

— Той се ослушваше и държеше очите си отворени, а нощем пиеше чай с командири и от двете страни. От време на време пристигах в града, той ми разказваше какво се случва и ме водеше на среща с някой от източниците си. Седяхме в мръсните им апартаменти, пиехме чай, пушехме наргилета и аз оформях преценката си.

— Те потвърдиха ли, че планът на ЦРУ действа и че ФАТАХ ще спечели?

— Не — отговори Морган. — Нито Абдел Насър, нито хората, с които ме запозна, твърдяха подобно нещо. Всички почтени хора повтаряха едно и също: че ФАТАХ е обречена на провал. И аз това пишех в докладите си.

— После?

— Колегите ми не ги послушаха. Но ще ти кажа какво смятам. Според мен ХАМАС до броени седмици ще установи пълен контрол над Газа. И тогава, приятелю, ти и Карим по-добре внимавайте. Ако не сте освободили мен и Абдел Насър, хората от ХАМАС ще ви преследват като хрътки, защото няма да допуснат никой да поставя под съмнение властта им.