Похищението [bg]

— Добре, госпожо Купър. Вече напредваме. Как осъществихте контакт?

— Изпратих му имейл. Благодарение на прикритието си имам имейл адрес в Държавния департамент. Той отговори след по-малко от час, че с удоволствие би се срещнал с мен в Газа, но точно в този момент се намира в Калифорния. Планираше следващата седмица да бъде в Ню Йорк. Мисля, че беше в началото на пролетта миналата година. Няколко дни по-късно се качих на влака във Вашингтон и се срещнахме в един италиански ресторант.

— Какви бяха първите ти впечатления от него?

Морган се постара да не се изчерви.

— Хареса ми. Беше облечен добре и обноските му бяха безупречни. Очевидно беше интелигентен мъж и имаше чувство за хумор. Първите му думи, след като се запознахме, бяха: „Ню Йорк, страхотно е да бъда отново тук. Сигурно сте забелязали, че Газа е кръщавана само веднъж.“

— Какво ядохте? И двамата ли пихте алкохол?

— Аз ядох риба. Камбала, ако не греша. Наистина не помня какво яде той. Да, пихме алкохол. Отлично пино гриджо, ако това ти говори нещо.

— Как му обясни целта на срещата?

— Както може да се очаква. Използвах прикритието си — казах, че Държавният департамент иска да се заема с независима проверка на нарушенията на човешките права от страна на основните групировки в Газа. Струва ми се, че той ме помисли за луда. Но се съгласи да ми съдейства, доколкото може, и се уговорихме да се срещнем в Газа. Няколко седмици по-късно го направихме.

— Обаче уговорката за среща е далеч от вербуването му като агент. Газа може и да е бедна, обаче член на семейство Ал-Кафарна няма да се поблазни от пари. Как се разви познанството ви?

— Направих още няколко посещения и честно казано, си допаднахме. Не беше трудно да го уговарям да се виждаме — той го искаше. Допускам, че е виждал в мен връзка с един свят, който познава. Разбира се, аз никога не съм се разкривала пред него като агент на Управлението. Но определено имаше един момент, в който отношенията ни се задълбочиха.

— Продължавай, целият съм в слух.

— Беше една вечер преди десет месеца. Седяхме на една маса на терасата в хотел „Ал-Дейра“ — мястото, където приятелят ти Карим ме е познал. Съзерцавахме Средиземно море и пиехме домашна лимонада с мента и рукола. Слънцето залязваше.

— Описваш го идилично. Колко хубаво.

— Може да си язвителен колкото искаш, но истината е, че когато седиш там, на открито, някогашната представа на хората, че Газа ще се превърне в палестинския Сингапур, не изглежда толкова невероятна — стига да не обръщаш внимание на тръбата за отходните води малко по-нагоре по брега. Както и да е, знаех, че Абдел Насър има известна слава на плейбой, но реших, че тази преценка за него не е правилна. Може и да е бил като по-млад. Но когато аз се запознах с него, той беше принципен човек и палестински патриот. Което се оказа пътят нашето… общуване да достигне следващия си етап.