Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
на зимата. Няма брада и е облечен изцяло в синьо.
- Няма да дам дъщеря си на демон. Тя е християнска девица -
откритият страх в гласа на Пьотър беше нов, роден от проповедите на
Константин.
- Тогава тя трябва да има съпруг - простичко отвърна Дуня. - Колкото
по-рано, толкова по-добре. Демоните на студа не се интересуват от
смъртни девойки, омъжени за смъртни мъже. В историите князът
птица и лукавият магьосник идват само за дивите девици.
- Вася? - не повярва Альоша. - Да се омъжи? Тоя заек?
Той се засмя. Сухите стебла на ечемика шумоляха. Той работеше с
греблото до баща си. В кафявите му къдрици се бяха оплели сламки.
Досега беше пял, за да наруши следобедната тишина.
- Тя е още момиче, татко. Проснах на земята един селянин, който я
гледаше твърде дълго, но тя не забеляза нищо. Дори и когато
глупакът цяла седмица ходи с насинено лице.
Беше ступал и един селянин, който я беше нарекъл вещица, но не
каза това на баща си.
- Не е срещнала мъж, който да й хареса, това е всичко - отбеляза
Пьотър. - Но имам намерение това да се промени - Пьотър се оживи, беше взел решение. - Кирил Артамонович е син на мой приятел - той
има голямо наследство и баща му е мъртъв. Вася е млада и здрава и
зестрата й е много добра. Ще ни напусне още преди да падне снегът -
Пьотър се наведе отново и се зае с гребането.
Альоша не се присъедини към него:
- Тя няма да приеме това добре, татко.
- Дали ще го приеме или не - ще направи това, което й се казва - отсече
Пьотър.
Альоша изсумтя.
- Вася? - усъмни се той. - Бих искал да видя това.
***
- Ще се омъжваш - завистливо каза Ирина на Вася. - Ще имаш хубава
зестра и ще отидеш да живееш в голяма дървена къща, и ще имаш
много деца.
Тя стоеше до грубата ограда от колове и дъски, но не се облягаше на
нея, за да не изцапа сарафана си. Дългата й кестенява плитка беше
увита в ярка забрадка, а малката й ръка лежеше деликатно върху
дървото. Вася почистваше копитото на Метел и мърмореше люти
закани на жребеца, ако само реши да помръдне. Конят изглеждаше
така, сякаш се чуди коя част от нея да ухапе. Ирина беше доста
уплашена.
Вася отпусна копитото и хвърли поглед на по-малката си сестра.
- Няма да се омъжвам - каза тя.
Ирина сви уста с донякъде завистливо неодобрение, когато Вася
прескочи оградата.
- Да, ще се омъжваш - настоя тя. - Ще дойде един благородник - Коля
отиде да го доведе. Чух татко да го казва на майка ми.
Вася смръщи вежди.
- Е... предполагам, че ще трябва да се омъжа... някой ден - обърна се тя
към сестра си с крива усмивка. - Но как да хвана окото на някой мъж, когато ти си наоколо, пиленце?
Ирина се усмихна срамежливо. Вече се говореше за красотата й из
селата от владенията на баща й. Но все пак...
- Нали няма да ходиш в гората, Вася? Вече почти е време за вечеря.
Цялата си мръсна.
Русалката седеше над тях - зелена сянка, върху един дъбов клон. Тя
й махна с ръка. От развяващата й се коса капеше вода.
- Ще дойда след малко - увери я Вася.
- Но татко каза...
Опряла единия си крак върху ствола, Вася скочи и се хвана със
силните си ръце за клона над главата си. Закачи се с коляното си за
него и се провеси с главата надолу:
- Няма да закъснея за вечеря. Не се тревожи, Иринка.
В следващия миг тя изчезна между листата.
***
Русалката беше измършавяла и трепереше.
- Какво правиш? - попита я Вася. - Какво не е наред? - Русалката се
разтрепери още по-силно. - Студено ли ти е?
Това не изглеждаше много вероятно - земята отдаваше обратно
дневната топлина, а ветрецът беше слаб.
- Не - отвърна русалката, провисналата й коса скриваше лицето й. - На
малките момичета им става студено, а не на чортите. Какво казваше
това дете, Василиса Петровна? Ще напуснеш ли гората?
Вася осъзна, че русалката е уплашена, макар че това не беше лесно
да се разбере - интонацията на гласа й не беше като на обикновена
жена.
Вася никога преди не се беше замисляла за това.
- Един ден ще го направя - бавно отвърна тя. - Някой ден ще трябва да
се омъжа и да отида в къщата на съпруга си. Но не мислех, че ще е
толкова скоро.
Колко изтощена беше русалката. Шумолящите листа се виждаха
през изпитото й лице.
- Не можеш да го направиш - възрази русалката. Устните й разкриха
зелените й зъби. Ръката, с която решеше косата си, трепна и капещата
вода започна да пада от носа и брадичката й. - Ние няма да оцелеем