Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
Пъхна два пръста в устата си. Обедната тишина беше нарушена от
продължителното му изсвирване. Мъжете по цялото поле оставиха
греблата си, изтъркаха стръковете трева от лицата си и се отправиха
към реката. Тъмнозелените й брегове и ромолящата вода донасяха
известно облекчение от горещината.
Пьотър се облегна върху греблото и отметна влажната посивяла коса
от веждите си. Но не напусна ечемичената нива. Ездачът се
приближаваше все повече, кобилата със стройни крака се носеше в
галоп. Пьотър присви очи. Успя да различи развятата черна плитка на
втората си дъщеря. Но Вася не яздеше своето кротко пони. Белите
крака на Миш проблясваха в прахоляка. Момичето видя баща си и
размаха ръка за поздрав. Пьотър зачака
намръщен, готов да смъмри дъщеря си още с пристигането й. Тази
лудетина ще си счупи врата някой ден.
Но колко добре седеше на коня Василиса. Кобилата прескочи един
ров и се приближи в галоп. Ездачката беше неподвижна, като се
изключи веещата й се коса. Двете спряха в началото на гората. Вася
крепеше отпреде си кошница от тръстика. На ярката слънчева
светлина Пьотър не можеше да различи чертите на лицето й, но го
порази колко висока е станала.
- Не си ли гладен, татко? - извика тя.
Кобилата остана неподвижна и в готовност. И без юзда - всъщност
по нея нямаше нищо, дори и въже около шията. Вася яздеше с двете
ръце върху кошницата.
- Идвам, Вася - отвърна той и необяснимо защо, изпита мрачно
усещане.
Метна греблото върху рамото си. Слънцето се отрази от нечия
златиста глава - Константин Никонович не беше напуснал полето, а
стоеше и наблюдаваше стройната ездачка, докато дърветата не я
скриха. Дъщеря ти язди като някое момче от степите. Какво ли си е помислил за нея
нашият добродетелен свещеник?
Мъжете плискаха студена вода върху главите си и я пиеха с пълни
шепи. Когато Пьотър стигна до рекичката, Вася беше слязла от коня си
и сновеше между тях, предавайки от един на друг мях, пълен с квас.
Дуня беше изпекла в пещта огромен пирог с пълнеж от жито, сирене и
зеленчуци. Мъжете се събраха в кръг и си отрязаха триъгълни парчета.
Мазнината се смеси с потта по лицата им.
Пьотър беше поразен колко странно изглежда Вася сред едрите
груби мъже със своите дълги кости, стройно тяло и големите си
раздалечени очи.
Искам такава дъщеря, каквато е била майка ми, беше казала Марина. Е, ето я
и нея - сокол сред крави.
Мъжете не говореха с нея - бързо изядоха своите парчета пирог, свели глави, и се върнаха обратно на знойните поля. Альоша дръпна
плитката на сестра си, когато тя минаваше покрай него. Но Пьотър
видя, че мъжете й хвърляха неодобрителни погледи, докато си
тръгваха.
- Вещица - прошепна един от тях, макар Пьотър да не го чу. - Тя е
омагьосала коня. Свещеникът каза...
Пирогът изчезна, а заедно с него и мъжете, но Вася не си тръгваше.
Тя остави меха с квас и отиде да потопи ръцете си в потока. Вървеше
като дете. Е, разбира се, че така ще върви. Тя все още е момиче - моето малко жабче. И
въпреки това тя притежаваше небрежната грациозност на диво
създание. Вася се отдалечи от потока и се приближи към баща си, като
по пътя взе кошницата. Изражението на лицето й го шокира. Вероятно
затова се намръщи толкова ядосан. Усмивката й угасна.
- Заповядай, татко - каза тя и му подаде меха с квас.
О, Спасителю, помисли си той, може би онова, което Ана Ивановна каза, не е
толкова погрешно. Ако тя не е жена, то ckopo ще бъде.
Пьотър видя, че погледът на отец Константин отново се задържа
върху дъщеря му.
- Вася - започна Пьотър по-грубо, отколкото възнамеряваше. - Какво
означава това - да вземеш кобилата и да яздиш така - без седло и
юзда? Ще си счупиш я ръка, я глупавата си глава.
- Дуня ми заръча да взема кошницата и да побързам - изчерви се Вася.
- Миш беше най-близо, а и разстоянието е малко, твърде късо, за да
си правя труда да търся седло.
- Или повод, дочка? - доста рязко попита Пьотър.
- Не исках да причинявам неприятности, татко. - Вася се изчерви още
повече.
Пьотър я погледна мълчаливо. Ако беше момче, щеше да одобри
тази демонстрация на умението й да язди. Но тя беше момиче -
мъжкарана, на ръба да се превърне в зряла жена. Пьотър си спомни