Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
гората се затваря около вас като юмрук - можех да го видя в очите ви.
Но вие можете да си тръгнете, ако пожелаете. Целият широк свят
очаква един Божи човек, а вие вече сте пили от водата на Цариград и
сте видели слънцето над морето. Докато аз...
Той видя как паниката се надига отново в нея и затова направи
крачка напред и сграбчи ръката й.
- Замълчете. Не бъдете глупава. Вие сама плашите себе си.
Тя се засмя отново.
- Прав сте - съгласи се тя. - Аз съм глупава. В края на краищата съм
родена, за да бъда в клетка - манастир или къща, - нима има някаква
друга възможност?
- Вие сте жена - напомни й Константин.
Все още държеше ръката й - тя отстъпи и той я пусна.
- С времето ще го приемете - увери я той. - Ще бъдете щастлива.
Тя едва виждаше лицето му, но в гласа му имаше нотка, която не
разбираше. Звучеше така, сякаш се опитваше да убеди сам себе си.
- Не - дрезгаво отвърна Вася. - Ако желаете, се молете за мен, батюшка, но аз трябва...
И след това тя отново се затича между къщите. На Константин не му
остана нищо друго, освен да преглътне порива си да я повика обратно.
Дланта му гореше там, където тя я беше докоснала.
Taka е най-добре, каза си той. Taka е най-добре.
***16***
ДЯВОЛЪТ ПО ЗДРАЧ
Беше есен на сиво небе и жълти листа, на внезапен дъжд и неочаквани
снопове синкава слънчева светлина. Синът на бояра дойде с Коля, след
като реколтата беше прибрана на сигурно място - в зимниците и
плевните. Коля изпроводи пратеник по калния път пред тях и в деня на
пристигането на господаря Вася и Ирина прекараха сутринта в банята.
Банникът - духът на банята - беше създание с голямо шкембе и очи
като стафиди. Хвърляше похотливо-добродушни погледи на
момичетата.
- Не можеш ли да се скриеш под някоя пейка? - тихо го попита Вася, когато Ирина беше във външната стая. - Мащехата ми ще те види и
ще се разкрещи.
Банникът се ухили. Между зъбите му излизаше пара. Стигаше й
едва до над коляното:
- Както желаеш. Но не ме забравяй тази зима, Василиса Петровна.
Всеки сезон ставам все по-малък. Не искам да изчезна. Старият
лакомник се събужда - няма да е добре точно тази зима да изгубиш
своя стар банник.
Вася се поколеба, сварена неподготвена. Но аз ще се омъжвам. Заминавам.
Пази се от мъртвите. Тя стисна уста:
- Няма да забравя.
Усмивката му стана по-широка. Парата обви тялото му, докато
накрая тя не можеше да различи плътта му от нея. В
дъната на очите му искреше червена светлина с цвета на нагорещени
камъни.
- Такова е пророчеството, морска девице.
- Защо ме наричаш така? - прошепна тя.
Банникът се понесе към пейката до нея. Брадата му беше от виеща
се пара.
- Защото имаш очите на прадядо си. Сега ме чуй - ще яздиш до
мястото, където земята се среща с небето. Ще се родиш три пъти: веднъж от халюцинации, веднъж от плът и кръв и веднъж като дух.
Ще набереш кокичета посред зима, ще плачеш за славей и ще умреш
по свой собствен избор.
Вася усети, че й става студено въпреки парата:
- Защо бих избрала да умра?
- Три раждания. Една смърт - повтори банникът. - Не е ли
справедливо? Не ме забравяй, Василиса Петровна.
И там, където беше стоял той, остана само пара. Света Богородице,
помисли си Вася. Омръзнаха ми тези техни налудничави предупреждения.
Двете момичета седяха и се потиха, докато не се зачервиха и не
светнаха от чистота, като се налагаха една друга с брезови клонки и
поливаха студена вода върху главите си, от които се вдигаше пара.
Когато вече бяха чисти, Дуня дойде заедно с Ана да нарешат и сплетат
дългите им коси.
- Жалко, че толкова приличаш на момче, Вася - рече Ана, докато
прокарваше гребен от благоуханно дърво през дългата кестенява коса
на Ирина. - Надявам се съпругът ти да не е твърде разочарован.
Тя хвърли кос поглед на доведената си дъщеря. Вася се изчерви и си
прехапа езика.
- Но пък има такава коса - язвително отбеляза Дуня. - Най- хубавата
коса в цялата Рус, Васочка.
И наистина косата й беше по-дълга и по-гъста от тази на Ирина, тъмночерна с мек червеникав оттенък. Вася успя да се усмихне на
бавачката си. Още от най-ранно детство казваха на Ирина, че е
очарователна като принцеса. Вася беше грозно дете и често я
сравняваха в неин ущърб с деликатната й природена сестра. Отскоро