Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
Думите на Лечлейд вече едва се разбираха. Очите му се затваряха за сън.
— Пияница — скастри го Ранулф. — Събери си мислите, проветри главата си от изпития ейл, в името Божие!
Лечлейд се разшава. Махна към Ранулф, поклони се насмешливо на Корбет и се изниза през вратата.
Дерош се появи като дългоочаквано облекчение. Ясен и проницателен, погледът му премина от Ранулф обратно към Корбет. Отговори на въпросите на писаря прямо. Обяви, че от три години е лекар в Кентърбъри. Спечелил доверието на сър Уолтър Касълдийн и сър Рауф. Призна открито, че изгледите за добра печалба са били една от причините да се грижи за здравето на сър Рауф. Потвърди и че мъртвият скъперник е имал желязно здраве и е страдал от незначителен брой неразположения. Дерош със сигурност бил чувал за «Ярост», Хюбърт Фицърс и неговия полубрат Адам Блексток, но нищо конкретно или от значение. Призна, че сър Рауф е разговарял с него за своето безсилие да изпълни съпружеските си задължения, но заяви и че положението не било чак толкова лошо.
— Разбираш, сър Хю, при такива условия проблемът може да не е у мъжа.
— Лейди Аделиша ли имаш предвид?
— Ами да, сър Хю. Според мен, въпреки че кесията с парите беше у него, сър Рауф изпитваше неясен страх пред лейди Аделиша, от красотата й, от привлекателността й. За други мъже това щеше да е стимул, но сковаваше Деконте. Подозирам, че е намирал другаде удовлетворение, но как и с кого — поклати глава — не знам. Лейди Аделиша се държи много студено и отчуждено. Ще бъда откровен. Чух слуховете около нея. Кентърбъри може и да е град, но не се различава от селото: хората наблюдават, слушат, рано или късно сър Рауф щеше да открие истината.
— Какво стана в следобеда на убийството?
— Сър Рауф поиска да го посетя. Изпрати ми писмо предишната неделя. Не отговорих. Както и да е, точно в този ден наминах към дома му в средата на следобеда. Останалото вече знаеш.
— Разкажи ми го отново — пожела Корбет.
— Тропах упорито. Най-накрая Лечлейд слезе. Опитите ни да събудим сър Рауф пропаднаха. Виждаш ли — Дерош сви рамене, — имах лошото предчувствие, че нещо не е наред. Реших да не предприемам нищо, още по-малко пък само в присъствието на Лечлейд. Затова, както казах, отидох и намерих едно ратайче. Изпратих по него съобщение до отец Уорфелд да дойде. После разбихме вратата. Сър Рауф лежеше по очи в локва кръв. Очевидно беше, че е мъртъв от известно време. Отец Уорфелд се погрижи за него. Изпратих второ съобщение до Касълдийн и зачаках да се появи. Лейди Аделиша се върна. Разпитаха я, по плаща й беше открита кръв и претърсиха стаята й.
— Мислиш ли, че тя е убила съпруга си? — попита Корбет.
— Не — отсече Дерош.
— Защо мислиш така?
— Няма съмнение, че тя ненавиждаше сър Рауф, това беше известно на всички. Изобщо не се разбираше с него, но — Дерош разпери ръце — тя не би могла да го направи. Тя е преди всичко дама и е твърде нежна, а остава и загадката: как може някой да се вмъкне в стаята, да извърши убийство, после да се измъкне през заключената врата?
— А прозорците? — попита Ранулф.
— Невъзможно — Дерош се размърда в стола си. — Видял си ги, сър Хю: прекалено са малки. Касата на прозореца е тясна, а капаците бяха затворени и залостени. Лечлейд и Уорфелд ще го потвърдят — лекарят поклати глава и повтори, — невъзможно е. Истинска мистерия.
— Много прилича на случая в Мобисон — отбеляза Корбет. — После какво стана?
— Сър Хю, отново започвам от онова, което съм научил. Паулентс слезли в Дувър. Той и семейството му страдали от неразположение и изпратили съобщение на Касълдийн. Касълдийн се срещнал с тях в Мобисон на пътя за Дувър. Помоли ме да се присъединя към тях.
— Защо? — попита Корбет. — Защо ти?
— Нает съм от градския съвет, сър Хю. Касълдийн щеше да посреща важни гости. Бях част от грижата му за добрия им престой — Дерош се усмихна. — Може би съм малко по-отговорен от останалите лекари.
— А гостите на Касълдийн?
— Не мисля, че страдаха от някаква болест. Само им беше прилошало. Бяха се посъвзели, когато ги видях. Малко ми е известно за тайнствените отношения, които съществуваха между Паулентс и Касълдийн. Знам само, че гостите бяха в добро здраве. Научих и че сър Уолтър и неговият гост са били заплашвани и това май е всичко. Съпругата на Паулентс ме помоли да остана с тях в Мобисон, но отказах. Трябваше да се върна в Кентърбъри.
— Даде ли им някакво лекарство?