Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Или може би е по-правилно да го наречем див капитализъм, овладян от мафиотските структури, които разполагат с полицията, с корумпираната бюрокрация и корумпираната съдебна система както си искат.
Уралският съд е най-продажният съд в света
Да си спомним, че в нощта след завземането на „Уралхиммаш“ Федулев и поддръжниците на сваления директор си размахваха взаимно купчина изключващи се съдебни решения.
Те не бяха подправени. Още от пръв поглед към документите, свързани с „Уралхиммаш“, Качканарския комбинат и завода в Лобва, се вижда, че въоръжените нахлувания са разпоредени от съдилища в Свердловска област. Виждаме, че определени съдии отсъждат винаги в полза на едната страна, а други — винаги в полза на техните опоненти. Сякаш няма закон, няма конституция. Докато мафиотските групировки водят престрелки за разпределение на територии, в съдебната система бушува истинска гражданска война. Съдът се използваше и продължава да се използва, за да взима решения в полза на едната или другата страна на мафиотската барикада.
Ето откъс от писмото до Вячеслав Лебедев, председател на Върховния съд на Русия, изпратено от И. Казников, заслужил деятел на Руската федерация, бивш председател на Октябърския районен съд в Екатерининбург, и В. Никитин, бивш председател на Ленинския районен съд в същия град:
„В продължение на години Овчарук [Иван Овчарук, председател на Свердловския областен съд от съветско време досега] участва директно във формирането и обучението на юридическата колегия в Урал, лично избира и контролира подбора на всички съдии. Без неговото одобрение нито един кандидат не се назначава за съдия и никой вече назначен не може да получи удължаване на правомощията си. А съдиите, които не успеят да му се харесат, са изтиквани от системата и се подлагат на гонения. Принуждавани са да напускат работа, на тяхно място се назначават хора без квалификация и опит, но уязвими по някакъв начин и затова манипулируеми. В момента огромен брой висококвалифицирани съдии, работили дълги години и придобили огромен опит, притежаващи важни качества, като високи морални принципи, неподатливост към корупция и кураж, са принудени да напуснат съдебната система. Единствената причина за това е, че ако ти самият не си корумпиран, ще ти е много трудно да работиш нормално под ръководството на Овчарук.“
Какви качества трябва да притежава добрият съдия според Овчарук?
Анатолий Крижски, който доскоро беше председател на Верх-Исетския районен съд в Екатерининбург, е не само „добър“, той е „най-добрият в професията“.
Години наред точно Крижски лоялно се грижи за интересите на Иван Овчарук. Какво включва това?
Верх-Исетският съд е най-странният в града. На неговата територия се намира екатерининбургският затвор, което означава, че по закон той разглежда всички дела за промяна на мярката на неотклонение на лишените от свобода. Всички в града знаят, че основният фактор за решението дали да се променят условията за задържане не е същността на престъплението, не какво е извършил подсъдимият и дали представлява заплаха за обществото, а нещо много по-просто — парите. Престъпник от мощна мафиотска структура обикновено прекарва по-малко време в затвора от другите. Неговите другари просто го откупват.
Това води до финансов просперитет на определени съдилища. Руските районни съдилища са по принцип бедни като църковни мишки. Страдат от хроничен недостиг на средства, нямат дори достатъчно хартия и ищците си носят сами. Съдийските заплати едва стигат да се свържат двата края. Но картинката във Верх-Исетския съд е съвсем различна. Сградата му е заобиколена от джипове, мерцедеси и фордове за по няколко хиляди долара. Хората, които слизат от тези коли сутрин, са скромни районни съдии със заплати от по няколко хиляди рубли. Една от най-лъскавите коли пред съда е на Анатолий Крижски.
Крижски е много близък с Павел Федулев. Години наред той лично председателства делата, в които по някакъв начин е замесен Федулев. Никога не си позволява да увърта или да се заплете в бумащина. Винаги разглежда делата на Федулев по „бързата процедура“ и не позволява нищо да го забави — нито нуждата от призоваване на свидетели, нито въпросът дали решението му е съобразено със закона. Например ако Федулев помоли Крижски да се произнесе, че определени акции му принадлежат, Крижски не се тревожи дали има доказателства, както се изисква в такива случаи. Той просто заявява: „Тези акции принадлежат на Федулев.“ И с тези решения под мишница Федулев се появява в „Уралхиммаш“ след въоръженото нахлуване.