Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Минало известно време преди да арестуват Федулев. В Москва, естествено. Дори от килията си правел всичко възможно, за да контролира събитията в Екатерининбург. Полицаите, над които имал влияние (Руденко вече бил в Москва), уредили да доведат по нареждане на Федулев Алтшул на свиждане. На тази среща Федулев настоял той да върне управлението на завода на Чупахин и Лешуков. Руденко поискал това от Федулев, тъй като не искал да губи печалбите си.
Но Алтшул отказал и се върнал в Екатерининбург, а Руденко го последвал. Извикали го в УБОП на разговор и там Руденко настоял да се откаже от завода в Лобва.
Алтшул отново категорично отказал. Два дни по-късно на 30 март 1999 г. бившият военен шпионин бил застрелян в собствената му кола. Образували следствено дело №528006. Отново основният заподозрян бил Федулев. За трети път го подозирали в поръчково убийство, но можете да се досетите какво последвало. Нищо. Дело № 528006 било захвърлено на някоя полица също като другите.
Сметките на Федулев били съвсем прости: като премахне Алтшул от пътя си, фабриката става негова. Алтшул обаче бил оставил свой приятел да го замества в Лобва — Василий Леон, друг бивш шпионин и ветеран от специалните служби. Леон категорично отказал да изпълни нарежданията на хората на Федулев да се оттегли.
Триото Руденко-Чупахин-Лешуков предложили на Леон компромис, или по-скоро сделка — Леон остава като директор, но Чупахин и Лешуков се връщат, за да управляват продажбите на спирт, а това било най-важната част. Те не молили Леон да се съгласи, те направили всичко възможно, за да го сплашат. Бил официално привикан при самия Скворцов, шефа на УБОП, „назначен“ от Федулев, който с всички средства се помъчил да накара Леон да се подчини. Междувременно Руденко отново бил повишен и преместен в Главното следствено управление на Министерството на вътрешните работи.
Третият човек, който притискал Леон, бил някой си Леонид Феско, приятел на Руденко и висш полицай от Свердловска област. Феско щял скоро да заминава за Москва, за да поеме управлението на така наречения Фонд за защита и подпомагане на УБОП в Свердловска област. Този фонд е известен с това, че пере незаконно придобити печалби и подкупи. Такива „фондове за защита и подпомагане“ са създадени от господа като Федулев в средата на 90-те години на XX век. Огромна част от тях съществуват и до днес.
По-късно Феско става заместник на Федулев по сигурността и дисциплината в предприятията, които неговата мафия контролира. При спешни случаи, ако конкуренцията се горещи, работата на Феско била да мобилизира специалните полицейски части, които да потушат проблема. Той бил и човекът, който ръководел завземането на „Уралхиммаш“ през септември 2000 г.
През 1999 г. обаче Василий Леон се опънал на всички. Но през декември същата година агентът на УБОП Евгений Антонов, човек от непосредственото обкръжение на Скворцов, застрелял личния асистент на Леон, който надзиравал продажбите на спирт в завода в Лобва. Според официалното писмено становище за събитията, довели до убийството на колегата му, което самият Леон веднага дал на ФСБ, пише:
„В средата на февруари (2000 г.) разговарях със Сергей Василиев, началник отдел в УБОП. Той се оплака, че чрез присъствието си в завода в Лобва съм лишил УБОП от финансиране. Освен това каза: «Ти отне хранилката на ФСБ, УБОП и другите специални служби в областта.» Василиев категорично настоя да работя за тях. Попитах го в какво се състои тази работа, а той отвърна: «Да носиш тук пари!»“
Всеки ред от доклада на Леон говори за престъпление, за което поне трябва да бъде заведено следствено дело. Но всичко отново е потулено. Жалбите на Леон до Главна прокуратура, Министерството на вътрешните работи и самия президент Путин не предизвикаха абсолютно никакви реакции.
Но пък беше проявена голяма загриженост за съдбата на Федулев. През януари 2000 г. по лична заповед на Василий Холмогоров, заместник главен прокурор на Русия, Федулев е освободен от ареста. Просто ей така.
При завръщането му в Екатерининбург властите го посрещат като победител. Губернаторът го обсипва с почести. По инициатива на Росел Федулев е обявен за Предприемач на годината в Урал. След престоя си в ареста, убийството на Алтшул, заплахите срещу Леон и угбийството на колегата му, Федулев придобива високия статут на „водещ индустриалец на Екатерининбург“. От този момент нататък уралските медии започват да използват това определение, когато пишат за него. Малко по-късно Федулев е избран в областния съвет и така получава имунитет като съветник.