Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Зад всеки от превратите на Федулев стои и подкрепата на близката до него юридическа колегия на Урал. Той се държи приятелски със съдиите и те се държат приятелски с него. Танто за танто. Най-често споменаваните в тази връзка имена са на съдиите Рязанцев и Балашов. Рязанцев е скромен магистрат от Качканарския общински съд, който е подчинен на Овчарук. Именно той издава съдебното разпореждане, необходимо на Федулев в случая с Качканарския комбинат, като валидира сделките на фирмата фантом, закупила записа на заповед за дребни пари и след това поискала пълната цена и така подпечатала смъртната присъда на предприятие с международно значение. Другият съдия, Балашов, също е много скромен и работи в Кировския районен съд в Екатерининбург. Той отсъжда в полза на Федулев в случая с „Урахиммаш“, както и в някои други важни за кариерата на Федулев моменти. Ето как го е направил.
Всъщност именно съдия Балашов изстрелва първия куршум в случая с „Уралхиммаш“. В петък вечерта той приема жалба в полза на интересите на Федулев в завода и в понеделник сутринта с нечувана в историята на руската юриспруденция бързина издава решението, от което Федулев се нуждае. При това без да призове свидетели и да събере допълнителна информация, или да разпита трети страни.
В интерес на истината трябва да кажа, че Балашов всъщност действа в рамките на закона. Просто е много добър в намирането на вратички в него. Бързата процедура, която задейства, е напълно легитимна. Издаденото от него решение „в удовлетворение на ищеца“ е оправдано в случаите, в които ответниците са започнали да предприемат мерки, водещи до присвояване на собственост. Целта му е да се замрази положението. Съдът е в правото си да се намеси и да забрани всички мениджърски действия, докато не се изясни ситуацията.
Светкавичното решение на Балашов по случая с „Урахиммаш“ няма нищо общо с разрешаването на спора за собственост. Той просто отразява възможността за управление на завода и използване на активите му. На повърхността всичко е съвсем невинно. Но предприятието е задушено.
Според руското законодателство ако една присъда се оспорва, тя не може да се пренесе за разглеждане в друг съд, докато тече процедурата по обжалването. Когато издава исканото от него решение, Балашов се прави, че не знае изключително важната подробност, че арбитражния съд вече се е произнесъл по спора за „Урахиммаш“. Има напълно законно обяснение за това: в областта няма единна информационна система (което е вярно) и в районните съдилища никой не е чул за обжалването в арбитража…
Няколко часа след издаване на решението, още преди мастилото на подписа му да е засъхнало, Федулев нахлува в „Урахиммаш“ с въоръжена бригада и размахва документа.
Важна подробност за процедурата в съвременния руски съд
Ако един съвременен руски съд е очевидно предубеден и фаворизира едната страна в спора, той има възможност да го прави именно защото съдилищата в Русия са независими. Единственото важно нещо в случая е дали съдията има подкрепата на началниците си. Ако магистратът, наблюдаващ процедурните действия на тези под него, иска същото, по-нисшестоящият съд може да си прави каквото си иска. След броженията в „Урахиммаш“ председателят на районния съд на Балашов и негов непосредствен началник Валерий Байдуков го вика за обяснение. Балашов го информира, че е взел такова решение, каквото е поискал от него областния съд, и че всичко е съгласувано с Овчарук. И повече въпроси няма.
Ами озадачената общественост? Наглото завземане на „Уралхиммаш“ наистина накара хората от Екатерининбург да си зададат много въпроси.
Байдуков даде много стройни обяснения. Той увери гражданите, че съдът е наясно как всяка минута има значение, когато собствеността може да потъне незнайно къде. Затова в интерес на обществото и собствениците било да се издаде решение с такава бързина.
Случайно обаче именно този Байдуков, който дава тези обяснения, е председател на областния съвет на колегията, професионалната съвест на съдебната система. Случаят с Олга Василиевна е минал няколко пъти през него и всеки път той е вземал такова решение, каквото е било изгодно на Овчарук. Съветът на колегията е институция за регулация на общността на магистратите. Негови членове стават само хора, които са угодни на Овчарук и правят каквото той поиска от тях. Освен това Валерий Байдуков е председател на Кировския районен съд в Екатерининбург. Оставам с впечатлението, че не е способен да отстоява свое собствено мнение. Ако въобще има такова, то остава изцяло в сферата на хипотезите. Може да теоретизира колкото си иска за ролята на районния съд като „основно звено на руската съдебна система“, но запазва пълно мълчание, когато е помолен да коментира факти.