Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Така изглеждаха нещата по време на встъпването в длъжност на 7 май 2004 г. Путин по чиста случайност се сдоби с огромна власт и я използва с катастрофални последици. Не го харесвам, защото той не обича хората. Презира ни. За него сме само средство към собствените му цели, за получаването и запазването на лична власт, нищо повече. Затова смята, че може да прави с нас каквото си поиска, да си играе с живота на хората както си поиска и да ни унищожава когато си поиска. Ние сме нищо, а той, който благодарение на късмета се изкатери до върха, днес е цар и господ.
И преди в Русия сме имали лидери с подобен мироглед. И това ни е довеждало до трагедии, до масови кръвопролития, граждански войни. Не искам повече. Затова толкова ненавиждам този типичен съветски чекист, когато го видя да крачи наперено по червения килим в Кремъл към трона на Русия.
Послеслов
Десети юли е ден като всички други в Русия. Оказа се обаче последната дата, на която мога да направя промени в тази книга.
Късно снощи в Москва беше убит Павел Хлебников, главен редактор на руското издание на списание „Форбс“. Той е прочут със статиите си за олигарсите, за структурата на руския „гангстерски капитализъм“ и огромните суми лесни пари, които някои са успели да натрупат. Пак снощи във Владивосток беше взривен Виктор Черепков. Той е депутат от Държавната Дума, известен със защитата си за бедните и онеправданите в тази страна. Черепков се беше кандидатирал за кмет на родния си Владивосток, най-важният град в руския Далечен изток. Мина успешно през втория тур и имаше реална възможност да бъде избран. Когато излизал от предизборния си щаб, бил взривен от мина, активирана с телта, в която се спънал.
Да, Русия е напълно стабилна. Това е чудовищна стабилност, при която никой не търси справедливост в съдебната система, а тя не се срамува от сервилността и партизанщината си. Никой здравомислещ не търси защита в институциите, задължени да пазят реда и законността, защото те са изцяло корумпирани. Линчуването се превръща в норма, както в умовете на хората, така и в действията им. Око за око, зъб за зъб. Самият президент даде пример, размазвайки водещата ни петролна компания, „Юкос“, след като хвърли шефа й Михаил Ходорковски в затвора. Той сметна, че Ходорковски обидно го пренебрегва, и отвърна. Не само че си отмъсти на самия Ходорковски, ами отиде още по-далеч и напълно съсипа гъската, която снасяше златни яйца в руската хазна. Ходорковски и съдружниците му предложиха да предадат акциите си от „Юкос“ на правителството, като го молеха да не унищожава компанията. Но правителството отвърна: „Не, искаме кръв.“ На 9 юли Путин даде рамо на своя лоялен поддръжник Мохамед Циканов и той стана вицепрезидент на „Юкос-Москва“, компанията майка на „Юкос“. Никой не се съмнява, че бившият заместник-министър на икономическото развитие е спуснат там по една-единствена причина: предаването на „Юкос“ в ръцете на хората на Путин. Пазарът е взривен, инвеститорите търсят спасение и всички що-годе успешни бизнесмени, които познавам, през целия май и целия юни се чудеха как да прехвърлят капиталите си на Запад.
И правилно. На 8, 9 и 10 юли пред банкоматите се извиха километрични опашки. На властите им беше достатъчно само да намекнат, че един бъдещ срив може да затвори някои банки, и хората само за седемдесет и два часа успяха да изтеглят двеста милиона долара от „Алфа банк“ — една от най-стабилните финансови институции в страната.
И то само заради един намек. Защото всички очакват от държавата мръсни игри. Изтеглянето на тези двеста милиона долара за седемдесет и два часа ни казва всичко, което трябва да знаем за настоящата „стабилност“ в Русия.
Ако се доверим на официалните изследвания на общественото мнение от социологическите компании, които не искат да изгубят договорите си с президентството, рейтингът на Путин не би могъл да бъде по-висок. Той се радва на подкрепата на огромното мнозинство от руския народ. Всички му вярват. Всички одобряват действията му.