Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
Изведнъж нечия ръка го подхвана за лакътя, той полетя над асфалта и рухна върху тротоара.
Иззад ъгъла, свистейки с гумите, изскочи втора полицейска кола.
Тълпата се разбяга в различни посоки.
Същата ръка го дръпна за ръкава, помогна му да се вдигне и Уикърс за пръв път видя спасителя си — човек с прокъсан пуловер и с белег от нож на бузата.
— По-бързо, по-бързо — подкани го човекът и белегът се дръпна в такт с думите. Имаше блестящи зъби и тъмни бакенбарди.
Тласна го в тесния проход между къщите и Уикърс побягна приведен между двете тухлени стени. Зад него шумно дишаше неговият спасител.
— Надясно — изкомандва човекът. — Към вратата.
Уикърс сграбчи дръжката и вратата се отвори към тъмен коридор.
Човекът изтича след него, затвори вратата и те застинаха в гнетящата тъмнина на входа, дишайки шумно на пресекулки.
— Не можахме да завършим — констатира човекът. — Полицаите започнаха да съобразяват по-бързо. Не успяваш да започнеш и те…
Без да завърши фразата, той хвана Уикърс за рамото.
— Вървете след мен. Внимателно. Стъпала.
Уикърс го последва като опипваше с крак стъпалата. С всяка крачка застоялият въздух на мазето му се струваше все по-нетърпим.
В подножието на стълбата човекът отмести плътна завеса и те се оказаха в слабо осветена стая.
В единия ъгъл стърчеше старо счупено пиано, в другия бяха натрупани сандъци, а в центъра, около маса, седяха четирима мъже и две жени.
Единият мъж се обади:
— Чухме сирените.
Човекът с белега кимна.
— Чарли тъкмо беше започнал. Тълпата го слушаше със затаен дъх.
— Кой е с теб, Джордж? — попита друг.
— Този бягаше — обясни Джордж. — Полицейската кола едва не го сгази.
Те погледнаха Уикърс с интерес.
— Как се казвате, приятелю? — поинтересува се Джордж.
Уикърс каза името си.
— Наш човек ли е? — попита някой.
— Наш — потвърди Джордж. — Той бягаше.
— Предпазливост…
— Той е наш човек — упорито повтори Джордж, но Уикърс забеляза, че зад увереността на неговия спасител се крие известна неловкост — едва сега бе съобразил каква глупост е направил като го доведе тук.
— Искате ли да пийнете — предложи един от мъжете. И бутна бутилката към Уикърс.
Уикърс седна на един стол и взе бутилката.
— Казвам се Сали — представи се по-красивата от жените.
— Радвам се да се запознаем — отзова се Уикърс.
Плъзна поглед по масата. Останалите не бяха предразположени към запознанства. Надигна бутилката и отпи. Беше някакъв евтин спирт. Дъхът му секна. Сали го попита:
— Вие активист ли сте?
— Моля?
— Активист ли сте, или пурист?
— Той е активист — уточни Джордж.
Уикърс знаеше, че Джордж се бе изпотил при осъзнаване на сторената грешка.
— Не прилича много на активист — усъмни се един от мъжете.
— Аз съм активист — потвърди Уикърс, схващайки, че те очакват от него именно такъв отговор.
— Нещо като мен — обади се Сали. — Активист по принцип, но пурист по душа. Така ли е? — попита тя Уикърс.
— Да — съгласи се Уикърс. — Точно така.
Отпи още една глътка.
— Кой е вашият период? — попита Сали.
— Моят период? — учуди се Уикърс. — Ах да, моят период!
Мигом си спомни бялото напрегнато лице на мисис Лесли, която го питаше кой исторически период счита за най-интересен.
— Карл II — каза той.
— Не отговорихте много бързо — подозрително проговори един от мъжете.
— Дълго не можех да взема решение — обясни Уикърс. — Едва-едва намерих подходящ период.
— Но избрахте епохата на Карл II! — забеляза Сали.
— Да.
— А аз — похвали се Сали — на ацтеките.
— Но ацтеките…
— Зная — съгласи се тя. — Това не е ли подходящ избор? За ацтеките се знае малко. Затова пък мога да си измислям сама. Така даже е по-интересно.
Джордж ги прекъсна:
— Всичко това са глупости. Можете да си пишете дневници и да си въобразявате, че сте който си искате, когато нямате друга работа. Само че сега имаме работа.
— Вярно, Джордж, — подкрепи го втората жена.
— Вие, активистите, тук не сте прави — възрази Сали. — Най-важното за Мечтателите е да напуснат своята епоха и обкръжение и да се потопят в друга.
— Чуйте — прекъсна я Джордж. — Аз…
— Съгласна съм — откликна Сали, — че трябва да работим за другия Свят. През цялото време чакахме именно това. Но не трябва да се отказваме…
— Достатъчно — намеси се мъж, седнал в другия край на масата. — Стига приказки. Разговорите тук са неуместни.
Сали се обърна към Уикърс.
— Днес вечерта имаме сбирка. Искате ли да дойдете с нас?
Той се колебаеше. В оскъдната светлина на лампата се виждаше, че всички внимателно го гледат.