Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
— Не зная — измъкна се Уикърс. — Може би това е въображение. Някаква асоциация с нещо прочетено.
„Това е краят — помисли си той. — Ето го потвърждението на моите подозрения.“
Ние сме трима, каза Фландърс, три андроида, разделили помежду си един човешки живот. И тези трима бяха той, Фландърс и Ан Картър. Нали Ан си спомняше за долината със същите изрази, с каквито и той, но той беше мъж и помнеше, че се е разхождал с жена на име Катлийн Престън, а Ан беше жена — трябва да се е разхождала с мъж, чието име не си спомня. Но даже и да си припомнеше името, то нямаше да бъде истинското. Нали и той се бе разхождал с девойка, която не се казваше Катлийн Престън.
— Но това не е всичко — настояваше Ан. — Аз зная какво мислят другите, аз…
— Моля те, Ан, — успокояваше я той.
— Никога не съм се опитвала да научавам мислите им, а изведнъж разбрах, че мога да ги чета. Правех го и го правя несъзнателно. Предварително зная кой за какво ще говори. Зная изреченията им, преди да ги кажат. Зная какво им харесва. Именно за това си върша работата толкова добре, Джей. Аз съм прониквала в човешките мисли много преди да заподозра у себе си този дар. Съзнателно съм се проверявала. Джей, аз мога да чета мисли!
Той я притисна още по-силно и си помисли: „Ан е телепат, една от тези, които могат да разговарят със звездите.“
— Кои сме ние, Джей? — попита тя. — Кажи ми кой си ти?
Телефонът продължаваше да звъни.
— После — обеща той. — Това не е толкова лошо. Даже е чудесно. Аз се върнах, защото те обичам, Ан. Не исках да се връщам, но не можах. Защото нямам право…
— Мълчи — прекъсна го тя. — Сега ти каза най-нужните думи. Молех се да се върнеш. Разбрах, че нещо не е както трябва и се изплаших само за едно — че няма да можеш да се върнеш, че с теб е станало най-страшното. Аз се молех, разбирах, че не трябва да го правя, чувствах се лицемерка, та аз не съм вярваща…
Телефонът звънеше все по-пронизително.
— Телефонът — забеляза най-после тя.
Той я пусна и тя пристъпи към дивана, седна, вдигна слушалката, а той стоеше и разглеждаше стаята, като се опитваше да приведе в ред мислите си.
— За тебе е — каза тя.
— За мен?
— Да, някой знае ли, че си тук?
Той поклати глава, но се приближи. Взе слушалката, но не бързаше да се обади — опитваше се да съобрази кой може да го търси тук.
И изведнъж го обхвана страх, обля го студена пот, защото разбра, че един единствен човек може да се намира на другия край на жицата.
Гласът произнесе:
— Говори неандерталецът, Уикърс.
— С тоягата и с всичко останало? — влезе в тон Джей.
— С тоягата и с всичко останало — потвърди Крофърд. — Трябва да уредим една работа.
— Във вашата кантора ли?
— На улицата ви чака такси.
Уикърс се изсмя злобно:
— Откога ме следите?
Крофърд се изкикоти:
— От Чикаго. Страната е натъпкана с анализатори.
— Научавате ли много нови неща?
— Понякога.
— И както преди вярвате във вашето секретно оръжие?
— Разбира се, но…
— Признайте си като на приятел — подкани го Уикърс.
— Трябва да си поговорим откровено, Уикърс. Наистина настоявам. Побързайте — Крофърд затвори телефона.
— Беше Крофърд — обърна се той към Ан. — Иска да говори с мен.
— Всичко наред ли е, Джей?
— Да, да, всичко е наред.
— Ще се върнеш ли?
— Ще се върна — увери я Уикърс.
— Знаеш ли какво да правиш?
— Сега зная — отговори Уикърс. — Зная.
48
Крофърд седеше в креслото до масата. Уикърс потръпна, при вида на креслото, в което бе седял преди няколко седмици, когато дойде тук с Ан.
— Радвам се отново да ви видя — поздрави Крофърд. — Радвам се, че отново сме заедно.
— Трябва да ви радва как вървят работите — уточни Уикърс. — Вие сте по-любезен, отколкото при последната ни среща.
— Аз винаги съм любезен. Любезен съм неизменно, дори когато съм изплашен или зъл.
— Защо не заловихте Ан Картър?
Крофърд поклати глава.
— Няма основания. Засега.
— Но вие я следите.
— Ние следим всички вас. Не сте останали чак толкова много.
— Можем да се избавим от преследването, стига да поискаме.
— Не се съмнявам — съгласи се Крофърд. — Ако аз бях мутант, също щях да предпочета да се скрия. Но защо сте тук?
— Защото спечелихме играта и вие го знаете по-добре от другите — отговори Уикърс.