Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Лазал кимна, без да обръща внимание на обидата. Отвори куфарчето си, извади сгънат лист хартия и го постави в скута си. Погледна Дьо Форж в очите, а изражението му не издаваше никакви емоции. Но гласът му изплющя като камшик.
— Тук съм по изключително важен въпрос. И нека ви припомня, че според конституцията военните са изцяло подчинени — служители — на цивилната власт. Тази власт представлявам аз. Искам да сме съвсем наясно по това, преди да продължа.
— Продължавайте тогава — каза Дьо Форж с каменно лице.
— Имаме няколко — по-точно многобройни — случаи на неупълномощени лица, които се представят за офицери на секретните служби. Мисля, че не е необходимо да ви обяснявам колко сериозно престъпление е това.
— Нямам представа за какво говорите, по дяволите.
— След една минутка всичко ще ви се изясни. Отвън имам двама такива мъже — фалшиви служители на DST. — Лазал се изправи. — Бихте ли ме придружили?
— Защо?
— Защото ви заповядвам, генерале!
— Нямате право да ми заповядвате нищо! — изрева с властния си глас Дьо Форж.
Лазал не му отговори. Наведе се напред и му подаде сгънатия лист. Дьо Форж погледна към Леми, после към Лазал, който хладно го фиксираше с очи. Генералът бавно разгъна листа. Погледът му се спря на щампата в горния край на писмото и той разбра, че е написано лично от министъра на вътрешните работи. Прочете съдържанието: „Ще окажете пълно съдействие на моя емисар Рене Лазал от Дирекцията за надзор на териториите. Ще изпълните всяко негово изискване. Той разполага с неограничени пълномощия.“
— Сега вероятно ще дойдете с мен отвън — тихо каза Лазал. Тръгна към вратата по-бързо, отколкото на влизане. Спря се насред стаята и се обърна. Дьо Форж го следваше, а ботушите му блестяха по-силно от паркета. Леми стоеше до бюрото.
— Майор Леми — извика Дьо Форж, — вие също ще дойдете.
Лазал продължи до вратата, отвори я и погледна навън.
Заповедите му бяха изпълнени. Придружаващите коли и неговият ситроен бяха спрели в края на сградата. Линейката беше паркирана със задните врати към входа. До тях стояха двама мъже в бели престилки. Лазал се дръпна встрани и зачака.
Дьо Форж излезе от кабинета си, закова се на място и огледа дългата редица автомобили и мотори. Тънките му устни се стиснаха.
— Това е нахлуване…
— Можете да го наречете и така — съгласи се Лазал. — Офицери от DST, истински, всички въоръжени. И хора на CRS — също въоръжени, както виждате.
— Това е възмутително…
— Бих казал предохранително — кротко отвърна Лазал.
— Какво целите с цялата тази наглост? — Видя, че някои от войниците са се спрели и наблюдават спектакъла. Обърна се към Леми: — Майоре, изпратете тези хора на тренировъчния участък. Да преминат трасето с препятствия в пълен боен ред.
— Това може да почака — каза твърдо Лазал. — На майор Леми вероятно също ще му бъде интересно да види това.
Той кимна на мъжете в белите престилки и слезе по стълбите, последван от Дьо Форж и Леми. Мъжете отвориха задните врати на линейката. Леден полъх повя отвътре. Дьо Форж и Леми погледнаха в задното отделение на колата. На дъното бяха поставени два големи метални сандъка. Белите престилки отвориха единия и се дръпнаха встрани. Лазал направи знак с ръка:
— Казах ви, че водя двама души, които са се представяли за агенти на тайните служби в Бордо.
Отвориха и другия сандък. Под капаците лежаха два трупа, полупокрити с чаршафи. Дървени трупчета подпираха главите им. От подвижната морга на вълни продължаваше да излиза леден въздух.
— Тези мъже са мъртви — избухна Дьо Форж.
— Колко сте наблюдателен. Те са войници — вероятно от Трети корпус, щом са намерени в Бордо.
— Колко сте сигурен — с презрение отвърна Дьо Форж.
— О, документите им наистина липсваха, освен подправените карти от DST. Носеха цивилно облекло, но бяха забравили една подробност. Бельото им е от това, което се раздава само на военните. Проверено е със сигурност.
Дьо Форж погледна Леми. Шефът на разузнаването се приближи до труповете. После се обърна кръгом и докладва на генерала.
— Познавам и двамата, сър. Дезертьори са — изчезнаха от частите си преди седмици.
Леми умееше да мисли бързо. Лазал го поздрави наум. Но нямаше намерение да го остави да се измъкне лесно.
— Обявени ли са официално за дезертьори?
— Майор Леми — намеси се Дьо Форж, схванал ситуацията, — донесете двете досиета, за да ги покажем на господина от Париж.
Той влезе в сградата, а Леми бързо се отдалечи към ъгъла и се скри от погледите им. Лазал кимна с глава, преди да последва Дьо Форж. Мъжете в престилки покриха с капаците зловещия товар — черепите на телата бяха обезобразени.