Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Тогава ще сме изчерпали всички възможни пътища, които ни предлага традиционната медицина.
— Не може да бъде.
— Ще трябва да изключим възможността за физическа причина и ще продължим търсенията си другаде.
— Не.
— Консултацията с психиатър не е нещо, от което трябва да се срамувате. Това е само…
— Аз не се срамувам. Просто не вярвам да ми помогне.
— Съвременната психиатрия е постигнала…
— Не — прекъсна го тя, защото се страхуваше дори да допусне възможността за предстоящи години на лечение, години с непрестанни халюцинации. — Не. Трябва да ми има нещо, което можете да откриете, нещо, което да можете да направите. Така ще е. Трябва да е така.
Той изостави темата за психиатрията:
— Ще направя каквото мога.
— Само това искам.
— Не съм изчерпал всички възможности.
— Не съм си го и помисляла.
Той очевидно забеляза, че устните й са пресъхнали, и я попита:
— Искате ли глътка вода?
— Да, моля.
Наля й и тя я изпи на няколко големи, жадни глътки, после той върна чашата на нощното шкафче.
— Спомнихте ли си изобщо нещо за работата си? — попита Макгий.
Въпросът му я стресна. За последен път бе помисляла за корпорацията „Майлстоун“ или за работата си там, когато бе позвънила на Филип Гомез в Нюпорт Бийч в понеделник сутринта. Вече повече от два дена. От онзи разговор насам бе изтласкала цялата тема в покрайнините на съзнанието си и я бе покрила с черен плат… като че ли се боеше от нея. И наистина се боеше. И сега самото споменаване на „Майлстоун“ премина през тялото й като ледена тръпка. Освен това през ума й изведнъж мина странната и неприятна мисъл, че неприятните халюцинации — стълкновенията с мъртъвците са по някакъв начин пряко свързани с работата й.
Макгий явно долови страха й, защото се доближи и попита:
— Сюзан? Какво има?
Тя му каза за мислите си — че между корпорацията „Майлстоун“ и нейните халюцинации има някаква връзка.
— Връзка? — повтори той. Бе явно озадачен. — Каква връзка?
— Нямам никаква представа. Но я чувствам.
— Да не би да намеквате, че сте имали подобни халюцинации преди злополуката.
— Не, не. Как може?
— Искате да кажете, че не сте сигурна дали сте ги имали или не сте преди злополуката.
— Не съм ги имала. Определено не.
— Отговорът ви не ми звучи особено убедително.
Тя се замисли близо минута.
Той я наблюдаваше внимателно.
Накрая отсече:
— Да. Да, сигурна съм. Тези пристъпи се появиха едва след злополуката. Ако ме бяха спохождали преди това, не бих могла да ги забравя. Не и такова нещо.
Макгий наклони глава:
— Ако има някаква физическа причина за вашето състояние — нещо, което и вие, и аз много бихме искали да бъде, тя трябва да е нараняване, възникнало при катастрофата.
— Знам.
— Не може да е нещо, свързано с работата ви в „Майлстоун“. Защото ако е предизвикано от преумора в работата ви или от нещо подобно…
— … тогава вече трябва да говорим за психическо състояние — довърши тя. — За нервен срив.
— Да.
— А случаят не е такъв.
— Тогава как е възможно да има връзка с „Майлстоун“?
— Не знам — намръщи се тя.
— Значи грешите.
— Сигурно. Но все пак…
— … се чувствате уплашена?
— Да.
— Това е обяснимо — започна Макгий. — Причината да се боите от корпорацията е горе-долу същата, поради която се бояхте от паравана, загърнал леглото на Джеси. Не сте могли да видите какво има от другата му страна, което е давало възможност на въображението ви да се развихри. И работата ви има същото качество, на неизвестното. Около тази част на живота ви е спусната завеса и тъй като не можете да видите какво има отвъд, въображението ви приема това като повод да ви предложи най-ужасяващи възможности. Заради едно навярно неизмеримо малко мозъчно увреждане съзнанието ви се е спряло върху Гръмотевичния дом и онова, което ви се е случило в пещерата. От това следва, че въображението ви, когато и да му се удаде случай да се развихри, неизменно се връща към събитията отпреди тринайсет години. Халюцинациите ви нямат нищо общо с работата ви; това и не може да бъде, защото „Майлстоун“ няма нищо общо с Гръмотевичния дом. Вие просто се опитвате да ги свържете, защото… е, това е то да сте психически преследвана от едно-единствено събитие от живота ви. Разбирате ли?
— Да.
— Но корпорацията „Майлстоун“ все пак ви плаши.
— Всеки път, когато я споменете, ме полазват студени тръпки — призна си тя.
И сега забелязваше настръхналата кожа на ръката си на мястото, където ръкавът на пижамата й се бе дръпнал.
Макгий бе останал наведен над леглото през цялото време. Сега седна на ръба му, като все още държеше ръката й.