Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Как би могъл който и да е да прекара целия си живот като непрекъснато и изтощително пътешествие през особено неприятна и мрачна карнавална зала?
И защо някой би искал животът му да е такъв?
Джесика Сийфърт вече я нямаше.
Параванът бе отворен.
Един санитар прибираше последните употребени чаршафи и ги слагаше в количката си. На въпроса на Сюзан той отговори:
— Състоянието на госпожа Сийфърт се влоши. Наложи се спешно да я отведат в интензивното отделение.
— Съжалявам, че е станало така.
— Е, всички го очаквахме — махна с ръка санитарят. — И все пак е жалко. Тя е толкова добра жена.
Сюзан съжаляваше Джесика Сийфърт, но изпитваше и облекчение, че състайничката й я няма.
Беше приятно да можеш да погледнеш към прозореца, макар денят да беше сив и мъглив, готов за поредната буря.
Десет минути след като Сюзан бе разположена в леглото си от Фил и Мърф и оправяше завивката си, в стаята се появи госпожа Бейкър с подноса храна.
— Пропуснахте си закуската тази сутрин. А вие не можете да си позволите да изпускате храната си, мила моя. Не сте така добре закръглена като мен. Аз мога да си позволя да не ям и цяла седмица!
— Умирам от глад.
— Не се и съмнявам — увери я сестрата и сложи подноса на нощната масичка. — Как се чувствате, малката ми?
— Като възглавничка за топлийки — пошегува се Сюзан, която още усещаше тъпа болка в гърба си, спомен от гръбначната пункция.
— Доктор Макгий сам ли извърши повечето операции?
— Да.
— Тогава сте се отървали леко. — Госпожа Бейкър вдигна капака от подноса. — Тук имаме някои лекари, които не се славят с неговите изтънчени похвати.
— Така е. Страх ме е обаче да не закъснее за кабинета си.
— Той не приема в сряда сутринта — припомни й сестрата. — Чак до пет часа следобед.
— А, между другото — досети се Сюзан. — Вчера почти не се видяхме и забравих да ви попитам как мина вечерта в понеделник.
Госпожа Бейкър явно се озадачи:
— Понеделник вечерта?
— Как беше срещата. Нали ми бяхте казали за боулинга и вечерята с хамбургери?
Сестрата явно не можа да се сети за какво става дума няколко секунди. После очите й изведнъж блеснаха:
— О! Срещата. Разбира се. Моят весел едър дървар.
— Онзи, с чиито рамене можело да се измерват врати. Сюзан цитираше думите на самата госпожа Бейкър, когато й бе описала приятеля си в понеделник.
— И големите, силни, нежни ръце — добави сестрата.
— Така е по-добре — усмихна се Сюзан. — И на мене ми се струваше, че не сте го забравили.
— Забележителна вечер беше.
— Радвам се.
Госпожа Бейкър я погледна дяволито:
— Успяхме да свалим всички фигури. И аз не говоря само за боулинга.
— Е, госпожо Бейкър — засмя се Сюзан, — вие сте били по-голяма мераклийка, отколкото си мислех.
Веселите очи на сестрата просветнаха зад белите рамки на очилата й:
— Животът не е особено вкусен, ако от време на време не му добавиш и малко подправки.
Сюзан разгъна книжната салфетка и я постави под яката на пижамата си — беше сложила отново изпраната синя пижама, след като се върна в стаята.
— Подозирам, че ви се случва да му добавите повече от малко подправки.
— О, понякога са цели супени лъжици.
— Знаех си. Госпожо Бейкър, вие сте най-обикновена бонвиванка.
— Не. Аз съм методистка, но и методистите знаят как да се забавляват. Изяжте си сега всичко от подноса, мила. Наистина се радвам, като виждам, че сте започнали малко да заглаждате косъма. Няма да се връщаме назад, я!
През следващия половин час Сюзан изяде закъснялата си закуска загледана в навъсеното небе зад прозореца. Облачните маси, оцветени в десетина отсенки на сивото, се надбягваха от единия до другия край на хоризонта.
Джеф Макгий се появи няколко минути след единайсет часа:
— Извинявайте, че се забавих. Резултатите от лабораторията дойдоха преди доста време, но бях в интензивното отделение с Джеси Сийфърт.
— Как е тя?
— Гасне доста бързо.
— Жалко.
— Да. Жалко е, че трябва да умре. Но тъй като не можем да й помогнем с нищо, все пак се радвам, че положението й рязко се влошава. Тя винаги е била дейна жена и сега й е трудно да бъде прикована в леглото, по-трудно, отколкото би било на мнозина други. Неприятно ми беше да я гледам как се мъчи и страда през последните няколко седмици. — Той тъжно поклати глава, после щракна с пръсти като че ли изведнъж се бе сетил за нещо. — Вижте, нещо ми хрумна, докато бях с Джеси в интензивното на горния етаж. Защо е възможно да ви се е привиждал трупът на Джери Стийн, докато всъщност сте гледали Джеси? Мисля, че сте имали един подтик, нещо, което ви е улеснило.