Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Подтик?
— Да. Инициалите.
— Инициали — повтори Сюзан, без да е убедена, че знае за какво говори той.
— Точно така? Не разбирате ли? Джери Стийн и Джесика Сийфърт — и в двата случая Дж.С.
— О. Не ми беше направило впечатление.
— Може би не сте го забелязали съзнателно. Но нищо не убягва от подсъзнанието, то е дяволски наблюдателно. Обзалагам се, че подсъзнателно сте го знаели. Може би тъкмо съвпадението на инициалите им е насочило вниманието ви към паравана и ви е накарало така да се страхувате от него. Ако случаят е такъв, тогава сигурно никой от пристъпите ви не е просто случайно и спонтанно събитие. Може би те всички се задействат от определени подтици, от незначителни дребни събития и наблюдения, които се свързват с някой от спомените ви за Гръмотевичния дом. Може би след като такава връзка се осъществи на подсъзнателно равнище, епизодът с халюцинациите я следва автоматично.
Теорията му явно го бе развълнувала, затова Сюзан попита:
— Дори и така да е, каква е разликата?
— Не съм напълно сигурен. Не съм имал достатъчно време да го обмисля. Би могло да има значение за мене, когато решавам как да оформя пълната диагноза, дали да отдавам такова значение на физическите причини.
На нея не й харесваха думите му.
— Ако халюцинациите ми не са просто случайни, спонтанни искри, запратени от наранения мозък, тогава може би основната причина за тях изобщо не е физическа. Това ли е смисълът на думите ви? Ако виденията ми се дължат на някакъв фин психологически механизъм, тогава навярно целият случай е най-добре да се предаде в ръцете на психиатър?
— Не, не, не — бързо отрече Макгий, като размахваше успокоително ръце. — Нямаме достатъчно данни, за да направим такова заключение. Все още трябва да търсим физическо обяснение, тъй като, за това имаме най-много основания, като имаме предвид, че сте преминали през удар в главата и сте били в кома повече от три седмици.
На Сюзан много й се искаше да вярва, че проблемът й е изцяло физически, че не е нищо повече от очаквания резултат от увреждане на жизненоважни тъкани. Ако е миниатюрен съсирек в мозъка, някакво прищипване или друго заболяване на тъканите й, медицинската наука щеше да го излекува много бързо. Тя имаше доверие на медицината тъкмо защото е наука. Но не вярваше на психиатрията, защото — според нея, според знанията й като физик психиатрията изобщо не беше наука, а по-скоро нещо много близо до вуду.
Решително тръсна глава:
— Грешите за инициалите, които са ми подействали като подтик. Дж.С. Не беше това. Не беше нещо, свързано с психологическото ми състояние.
— Склонен съм да се съглася с вас — кимна той. — Но на този етап всъщност не бива да изключваме която и да е хипотеза.
— Аз мога. Вече съм я изключила.
— Но аз не мога. Нали съм лекар? А лекарят трябва да остане обективен.
За пръв път, откакто бе влязъл в стаята, той докосна ръката й и допирът му й подейства много успокояващо.
— Какви са резултатите от гръбначната пункция? — попита тя, като стисна ръката му.
Макгий замислено подръпна ухо със свободната си ръка:
— Протеиновата проба не показа отклонения. После преброихме кръвните телца. Ако имаше прекалено много червени клетки, бихме заключили, че имате кръвотечение или във вътрешността на черепа, в основата на мозъка, или някъде по гръбначния стълб.
— Но и броят на червените клетки беше нормален — изпревари го Сюзан.
— Да. А ако имаше излишество от бели клетки, щяхме да допуснем, че имате мозъчна или гръбначна инфекция.
— Но броят на белите клетки също беше нормален.
— Да.
Сюзан се почувства като притисната в ъгъла от приближаващата я армия студени и жестоки факти. Здрава си като гимназистка, изглежда й крещяха фактите. Тялото ти е съвсем наред. Мозъкът ти също е съвсем наред. Онова, което не ти е наред, е мисленето ти, Сюзан. При тебе няма органични проблеми. Ти си просто откачена — това е всичко. Шантава. Луда за връзване си.
Опитваше се с всички сили да не слуша обидните вътрешни гласове, опитваше се да изключи все по-силния хор от насочените към самата нея съмнение, омраза и объркване.
Запита с тъжен глас:
— Показа ли гръбначната пункция изобщо каквото и да е, което да не е нормално?
— Нищичко. Изследвахме дори и съдържанието на захар в гръбначната ви течност. При някои болести се развиват бактерии, които изяждат специално този вид захари, така че ако количеството им бе намаляло, щяхме да имаме основание за тревога. Но количеството на гръбначната ви захар е точно две трети от концентрацията на кръвна захар, което също е нормално съотношение.