Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
Планът обаче не вървеше гладко. Кингсли не се плашеше лесно. Но когато научиха, че той има дъщеря, вече знаеха, че може да бъде заставен да отстъпи.
Ханк възнамеряваше отново да се срещне с него, щеше да му каже, че е научил за проблемите му и си е помислил, че Кингсли вероятно е готов да помисли отново върху предложението му. Без съмнение Кингсли ще приеме с радост. Ще продаде земята, ще напусне Мексико и ще чака връщането на дъщеря си. Нямаше какво друго да направи, не и ако искаше да я върне.
Накрая всичко щеше да приключи. Кингсли ще продаде земята си на Ханк, а на документа ще пише истинското име на Ханк. Наистина, Саманта може да пожелае да се върне един ден и да разпита новия собственик за братовчед му, но Ханк просто щеше да я избягва. По никакъв начин не можеше да се направи връзка между уважавания нов собственик и бандита, отвлякъл Саманта Кингсли.
Хамилтън Кингсли нямаше да бъде измамен, тъй като Ханк възнамеряваше да му даде изгодна цена за земята. Разбира се, щеше да направи предложението си, като разчита обещанията на Патрик Маклуър, но той се съмняваше, Кингсли не би имал нещо против да получи парите си малко по-късно. Първата му грижа ще бъде, разбира се, безопасността на дъщеря му.
Следователно бе дошло време да изпрати съобщение на Пат и да го уведоми, че се нуждае от парите, и то бързо. Диего бе най-подходящият да изпрати телеграфно съобщение. След това, което се бе случило между него и жена му, по-добре щеше да бъде, ако Диего напуснеше лагера за известно време. Освен това той бе твърде добър стрелец и Ханк не искаше да го пуска да си ходи. Предстоеше Саманта да бъде върната на баща й, а това нямаше да бъде съвсем безопасно, особено ако Хамилтън Кингсли им бе скроил някой номер.
— Ханк, мръсен негодник такъв! Знам, че си тук. Отвори тази врата!
Ханк трепна, когато ударите станаха изведнъж по-силни Какво, но дяволите, използваше тя, за да блъска така вратата? Но все още не бе готов да отиде отново при нея.
Саманта може да вдига шум колкото си иска, никой нямаше да й отговори. Лоренцо бе единственият, който би протестирал. Но Лоренцо не беше тук. Ханк го бе изпратил отново, за да се увери, че не са били проследени, както и открие и заличи всички следи, които Саманта би могла остави по пътя.
Лоренцо нямаше да се върне преди обяд на следния ден. Така беше по-добре. Нямаше да му хареса да види младия мъж засегнат от двуличието на Саманта. А Ханк не съмняваше, че тя ще се опита да използва приятеля му, щеше да използва всичко, което й попаднеше под ръка, за да се опита да се измъкне.
— Руфино! — извика Саманта, а Ханк се усмихна. Няколко секунди по-късно тя извика отново: — Лоренцо!
Ханк се намръщи. Блъскането стана някак си по-глухо. Ханк разбра, че сега тя удряше по прозореца, което го накара гневно да скочи на крака. Отключи вратата и я отвори рязко, изненадвайки Саманта. Тя се обърна бързо с лице към него като стискаше в ръка ботуша, с който удряше по прозореца. Бе обула другия ботуш и бе напълно облечена. Единствен коланът с празния кобур не бе взела и той лежеше на големия сандък, напълно безполезен. Косата й бе в пълен безпорядък а лицето й бе покрито с червенина. Очите й изпускаха гневни искри. Ханк спря изненадан.
Ядосана, Саманта бе невероятно красива. Въпреки че бе мръсна, а дрехите и косата й — в безпорядък, тя бе изключително привлекателна. Ханк забрави за яда си.
— Мисля да взема ботушите ти — каза меко той. — Не искам да рискувам да изкъртиш някоя дъска.
— Няма да ти позволя да ги вземеш.
Саманта отстъпи крачка назад, притиснала ботуша до гърдите си. Дори един ботуш можеше да се превърне в оръжие. Нямаше намерение да му ги даде.
— И къде беше толкова време? — попита настойчиво тя. — Викам те да дойдеш почти половин ден.
Ханк сви рамене.
— Бях зает. — Част от напрежението го напусна и той се обърна към нея по-любезно. — Искаш ли нещо, Сам?
— Искам да се изкъпя.
— В края на селото има поток. С удоволствие ще те заведа там.
Саманта го погледна изненадано.
— Имам нужда от прилична баня, с гореща вода.
— Това, което искаш, ще причини твърде големи неудобства. По-просто е да те заведа на потока.
— Не ме интересува колко неудобства ще причини.
— Разбира се, че не те интересува. Няма да си ти тази, която ще мъкне ваната тук, ще носи и загрява водата.
— Ти ми отказваш?
— Може би, освен ако ме помолиш както трябва, а не раздаваш заповеди — предложи той. — Мога да си помисля.