Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Идва му наум да позвъни на майките на приятелите му. Това е лесно — телефонните им номера, изписани с четливия обратно наклонен почерк на Джуди, са закачени на хладилника До номерата на противопожарната служба, полицейското управление (включително личният телефон на Дейл — отдавнашен приятел на семейство Маршал) и спасителната служба. Бързо съобразява, че идеята е крайно неудачна: майката на Ъби е починала, а баща му е голям гадняр — срещали са се само веднъж, но на Фред му е достатъчно за цял живот. Не обича етикета „слабаци с нисък рейтинг“, който жена му прикача на някои хора (веднъж дори я попита: „А ти за каква се мислиш? За кралица на аристократичната досада?“), но за Пит Уекслър епитетът е напълно удачен. Той не знае къде са момчетата и въобще не му дреме.
Госпожа Мецгър и госпожа Реникър може би са по-запознати, но вероятността е твърде малка — и Фред е бил хлапак в лятна ваканция, когато целият свят ти принадлежи и те очакват поне две хиляди интересни места, които на всяка цена трябва да разгледаш. Възможно е момчетата да са у семейство Мецгър или у семейство Реникър (вече е почти време за обяд), но шансът е толкова малък, че не си струва да притеснява двете жени. Ще си изкарат акъла и веднага ще започнат да си мислят за убиеца — това е сто процента сигурно, както че Господ е създал малки рибки… и Рибари, за да ги ловят.
Отново присяда до жена си и за пръв път го жегва съмнение, дали синът му наистина е в безопасност, но бързо го пропъжда. Не е моментът да се, поддава на паниката. Не бива да забравя, че психическите проблеми на жена му и безопасността на сина им не са свързани — освен в болните й фантазии. За да й докаже, че страховете й са съвършено безпочвени, трябва да прибере Тай цял и невредим и да й го представи във възможно най-приличен вид.
Поглежда часовника — вече е единайсет и четвърт. „Как лети времето, когато ти е гот“ — помисля си ни в клин, ни в ръкав, В този миг Джуди прохърква лекичко. Звукът е съвсем тих и деликатен, но Фред подскача стреснато. Как се изплаши, като я видя в стаята на Тай! Още го е страх.
Ами ако Тай и приятелите му се отбият да обядват тук? Джуди казва, че идват често, защото у семейство Мецгър няма кой знае какво за ядене, а госпожа Реникър вечно ги храни с „буламач“, както обичат да се изразяват те — тайнствено ястие, състоящо се от макарони и сивкаво месо. Джуди ги гощава с любимите им лакомства — супа „Камбъл“ и сандвичи с пушена наденица. Но Тай има достатъчно пари да почерпи цялата компания в „Макдоналдс“ в малкия търговски център северно от центъра на града или да ги заведе в крайпътния ресторант на Съни — долнопробна старомодна закусвалня. Тай обича да черпи. Той е щедро момче.
— Ще изчакам до обяд. — Неусетно започва да разсъждава на глас. Но Джуди спи непробудно. — После…
После какво? Кой знае.
Слиза долу, включва кафемашината и се обажда в службата си. Моли Айна да предаде на Тед Голдс, че му се налага да отсъства до края на деня — Джуди е болна. Пипнала е грип. Повръща, много е зле. Изрежда посетителите, които очаква днес и я моли да ги прехвърли на Ото Айсман. Той ще се справи без грешка.
Докато разговаря със секретарката, му хрумва една идея; като приключва разговора, звъни у семейство Мецгър и семейство Реникър. У Мецгър се включва телефонен секретар, но Фред не оставя съобщение. Елен Реникър обаче вдига на второто позвъняване. С уверен, жизнерадостен тон — удава му се съвсем естествено, нали е дяволски талантлив продавач — я моли да предаде на Тай да се обади вкъщи, ако момчетата се отбият да обядват у тях. Намеква, че има да му казва нещо хубаво. Елън обещава непременно да му предаде, но се съмнява, че ще дойдат, защото сутринта Ти Джей имал пет-шест долара, които нямал търпение да прахоса, тъй че не го очаквала до вечерта, Фред се качва в спалнята да нагледа Джуди. Не е мръднала, което вероятно е добър знак.
Не. В цялата тази история няма нищо хубаво. Вместо да се успокои — в известен смисъл ситуацията се нормализира — тревогата му се усилва. Повтаря си, че Тай е с приятелите си, но вече не си вярва. Започва да го дострашава сам в смълчаната слънчева къща. Дава си сметка, че Джуди не е единствената причина да иска Тай да се върне жив и здрав. Къде са се дянали проклетите хлапета? Няма ли някое място…
Има, разбира се. Закусвалнята, откъдето си купуват карти за „Маджик“ — онази глупава, непонятна игра, която толкова обичат.
Фред Маршал изтичва на долния етаж, изважда телефонния указател, издирва номера на „Севън-Илевън“ и се обажда в закусвалнята. И той като повечето жители на Френч Ландинг си купува оттам дреболии почти всеки ден — ту сода, ту кутия портокалов сок, и веднага разпознава акцента на индиеца от дневната смяна. Веднага се досеща за името му — Раджан Пател. Умението да запомняш колкото се може повече имена е стар продавачески трик. В случая действа много успешно. Служителят веднага става отзивчив. За съжаление не може особено да му помогне, през ресторанта минават много момчета. Купуват си карти за „Маджик“, с покемончета25 и с бейзболни отбори. Някои си ги разменят пред магазина. Днес наистина идвали трима велосипедисти. Купили си карти и фрапе „Слърпи“, после спорили пред входа. (Раджан Пател не споменава за псувните, макар че е запомнил хлапетата именно заради грубия им език.) Постояли малко и си тръгнали.
25
Фантазии същества от реклама на видеоиграта „Геймбой“. — Б.пр.