Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Потънал в подобни размисли, се унася. До него Джуди шепне насън. Горг… Абала… Пурпурният крал. И някакво женско име. Името е Софи.
Глава 6
В СТАЯТА НА ДЕЖУРНИТЕ в полицейския участък на Френч Ландинг телефонът иззвънява. Боби Дюлак тъкмо вади от носа си полезни изкопаеми. Размазва последната „находка“ върху подметката на обувката си и вдига слушалката.
— Альо, полицейско управление, Дюлак на телефона, с какво мога да ви помогна?
— Здрасти, Боби. Обажда се Дани Чита.
Жегва го безпокойство. Дани Чита е един от четиринайсетте редовни служители към РМП. В момента е на смяна, а съгласно правилника дежурните служители поддържат радиовръзка с участъка — нали затова сарадмомоторизиран патрул. Изключения се допускат единствено във връзка с Рибаря. Дейл е упълномощил служителите да използват служебните номера само ако преценят, че са попаднали на следи от убиеца. Твърде много хора слухтят, един от които несъмнено е Уендъл „Скапаняка“ Грийн.
— Какво има, Дани?
— Възможно е да не е важно, но може и да се окаже доста неприятно. В багажника на колата ми има велосипед и маратонка. Намерих ги на Куин Стрийт. Близо до старческия дом.
Боби грабва бележник и започва да си записва. Безпокойството му бързо нараства.
— Един изоставен велосипед не е особено тревожна новина — продължава Дани. — Беше подпрян на стойката насред тротоара, но като прибавим маратонката…
— Да, да, разбирам какво имаш предвид, Дани, но не е трябвало да докосваш предметите, които могат да се окажат веществени доказателства за убийство. — „Господи, дано не съм прав — мислено се моли Боби. — Моля те, Господи, дано не е поредната жертва.“
Майката на Ърма Френо току-що беше при Дейл и макар да нямаше крясъци и писъци, излезе от кабинета му разплакана, с вид на самата смърт. Още не са сигурни дали дъщеря й е третата жертва на Рибаря, но…
— Боби, нямах избор. Сам съм, а не исках да разгласявам новината по радиото, затова трябваше да потърся телефон. Ако бях оставил велосипеда на улицата, друг щеше да го види. И не дай Боже, да го свие. От скъпите е, марка „Шуин“, с три скорости. Държа да ти кажа, че със сигурност е по-хубав от колелото на сина ми.
— Откъде се обаждаш?
— От „Севън-Илевън“ на магистрала № 35, горе на хълма, Отбелязах с тебешир местоположението на велосипеда и на маратонката. Използвах ръкавици, а обувката поставих в плик за веществени доказателства. — Дани говори все по-тревожно. Боби знае какво му е и искрено му съчувства за тежките решения, които трябва да взима. Да си сам на смяна е адски гадно, но Френч Ландинг вече поддържа максималния брой редови по-лицаи и помощни части, които позволява общинският бюджет. Освен ако историята с Рибаря излезе извън всякакъв контрол — тогава градските старейшини все ще намерят някоя скрита резерва за допълнително финансиране.
„А може би вече е извън всякакъв контрол“ — мрачно разсъждава Боби.
— Добре, Дани. Разбирам. Добре — заключва и мислено допълва: „Обаче не гарантирам дали Дейл ще те разбере.“ Чита снишава глас:
— Виж какво, не е нужно да се знае, че съм нарушил реда за обработка на веществения материал. Нали разбираш, ако въпросът въобще се повдигне. Примерно в съда.
— Това ще каже Дейл. — О, Господи! Възниква друг проблем. Всички обаждания на този номер автоматично се записват. Боби решава, че днес следобед апаратурата е била повредена, което важи с обратна сила до два часа.
— И знаеш ли какво? Знаеш ли каква беше основното ми съображение да го прибера? Не исках хората да го видят. Един изоставен велосипед насред улицата говори сам за себе си и не е нужно да си Шерлок Холмс, за да си направиш определени заключения. А хората вече са на ръба на паниката, особено след съвършено безотговорната статия в днешния вестник. По тази причина не исках да звъня от пансиона на Макстън.
— Виж, ще прехвърля разговора на Дейл.
— Ох! — умърлушено възкликва дежурният.
В кабинета на Дейл Гилбъртсън виси табло, което почти не се вижда от уголемените снимки на Ейми Сейнт Пиер и Джони Ъркнам, закачени на него. Дейл се опасява, че скоро до тях ще се нареди трета — тази на Ърма Френо. Седи на бюрото под снимките и пуши от дългите цигари „Марлборо“. Включил е вентилатора с надеждата да прогони дима. Сара ще го убие, ако разбере, че пак е пропушил, но за Бога — трябва да се хване за нещо.
Разговорът с Танси Френо беше кратък и му подейства като изкупление на греховете. Танси е закоравяла пияница — редовно виси в бар „Санд“ — така вонеше на бренди с кафе, сякаш миризмата се излъчваше от порите й (още едно оправдание да включи вентилатора). Беше полупияна, но Дейл нямаше нищо против. Поне беше спокойна. Очите й бяха съвършено безизразни — разреденото с кафе бренди не придава блясък на погледа — но поне беше кротка. За най-голям ужас на полицейския началник посетителката си тръгна с думите: