Черният дом

Паркира пред къщата автомобила си — практичен и функционален форд „Експлорър“ — тичешком изкачва стъпалата викайки името на жена си. Отговор няма. Дори след като прекрачва прага (трясва входната врата с такъв замах, че пиринченото капаче на прореза за пощата издрънчава), в къщата цари мъртвешка тишина. Климатикът работи и на Фред му е ужасно студено, което означава, че се е изпотил.

— Джуди? Джуд?

Отново няма отговор. Той се втурва в кухнята, където обикновено я заварва, ако през деня му се наложи да се върне за нещо.

Пустата стая е обляна в светлина. Масата и плотът са празни, домакинските електроуреди блестят, на сушилката за съдове са поставени две наскоро измити чаши за кафе, които отразяват слънчевите лъчи, сякаш намигат. И в ъгъла намига нещо — купчинка натрошени стъкла. Фред забелязва цветен мотив върху едно късче и се досеща, че това е вазата, която стоеше на прозореца.

— Джуди? — Усеща как кръвта пулсира в гърлото и слепоочията му.

Съпругата му не отговаря, но той чува, че е горе. Изведнъж Джуди запява:

— Люлка за мъниче… окачих на клон висок… и ветрецът, щом подухне…

Тази песничка му е добре позната, но вместо да се успокои, настръхва още повече. Джуди я пееше на Тайлър, като беше малък. Това е люлчината му песен. Не я е пяла от години.

Връща се при стълбището и едва сега забелязва какво е пропуснал одеве. Репродукцията на „Светът на Кристина“ от Андрю Уайът24 е свалена от стената и подпряна на радиатора. Тапетът под кукичката е раздран на няколко места, отдолу се вижда гипсовата мазилка на стената. Фред буквално се разтреперва — знае, че това е дело на Джуди, макар че не го разбира интуитивно, дори не и чрез дедукция, а чрез усещане, условно наречно „телепатия на брачните двойки“.

Красивата мелодия се лее от горния етаж, съвършено точно и същевременно кухо:

— … залюлява моя син. Ала клонът, щом се счупи, люлката ще полети…

Фред прескача стъпалата по две наведнъж и вика жена си. В коридора на горния етаж цари страхотна бъркотия. Тук се помещаваше галерията с фотографии от общото им минало: Фред и Джуди пред „Мадисън Шус“ — блусклуб, който посещаваха, когато в „Чоклит Уочбанд“ нямаше нищо интересно; Фред и Джуди танцуват първия си танц на сватбеното тържество пред щастливите погледи на роднините; Джуди в болничното легло, изнурена, но усмихната, притиска до гърдите си вързопче, което всъщност е новороденият Тай; двамата в семейната ферма на семейство Маршал, която Джуди никак не обичаше; други снимки.

Свалила е повечето. Някои е захвърлила на земята — например тази с фермата. Подът е осеян с блещукащи стъкълца. Най-малко на пет места е разкъсала тапетите зад снимките. На мястото на онази в болницата почти не е останал тапет и стената е изцапана със засъхващи петна кръв.

— Джуди! Джуди!

Вратата на Тайлъровата стая е отворена. Фред хуква нагоре по стълбите и завива по коридора. Под мокасините му хрущят стъкла.