Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
— Май съм се порязала… или съм се издраскала…
— Да. Ще донеса нещо да те превържа.
— Как е…
Сяда до нея. Главата й потъва в пухкавите възглавници и клепачите й натежават. Струва му се, че под удивлението се таи същата онази ужасяваща празнота. Надява се да греши.
— Не помниш ли? — пита внимателно.
— Не… Да не би да съм паднала?
Предпочита да не отговори. Способността му да мисли се възвръща, макар все още да не е в състояние да разсъждава съвсем пълноценно.
— Слънчице, какво е горг? Какво е абала? Човек ли е? — Не… зная… Тай…
— С Тай всичко е наред. — Не…
— Да — упорства Фред. Може би се обръща към двамата присъстващи в тази приятна, изискано обзаведена спалня. — Виж, съкровище, искам да лежиш тук. Отивам да донеса някои неща. — Тя бавно притваря очи. Може би ще заспи, но изведнъж клепачите й с мъка се повдигат. — Не мърдай оттук. Няма да ставаш и да се разхождаш. Изкарала си акъла на бедната Инид Първис за цяла година напред. Обещаваш ли да не мърдаш?
— Обещавам. — Клепачите й отново се спускат.
Фред влиза в банята, като наостря уши да следи какво става в спалнята. Джуди изглежда като поразена от гръм, но лудите са хитри; въпреки изумителната си способност да отрича реалността, Фред не може повече да се залъгва за психическото състояние на жена си. Пита се дали е луда. Луда за връзване. Най-вероятно не. Но със сигурност е извън релсите. „Временно“ — мислено подчертава, докато рови из аптечката.
Изважда шишенце с антибактериален разтвор „Мъркюрок-роум“ и внимателно преглежда по-сериозните лекарства на горното рафтче. Не са много. Грабва опаковката, сгушена в най-левия ъгъл. „Соната“, аптека „Френч Ландинг“, една капсула преди лягане, максимум четири последователни нощи, д-р Патрик Скарда, д. м. н.
В огледалото не се вижда цялото легло, но се отразява поне долният край… и единият крак на Джуди. Значи още лежи. Това е добре. Фред изважда една капсула соната и изсипва четките за зъби от чашата — няма намерение да слиза чак долу за чиста, не иска да оставя жена си сама. Налива вода от чешмата и се връща в спалнята, като носи лекарствата. Джуди лежи със затворени очи. Диша едва-едва — трябва да поставиш длан на гърдите й, за да се увериш, че наистина диша.
Фред съзерцава сънотворната таблетка, колебае се, най-сетне решава да събуди жена си и лекичко я разтърсва:
— Джуди! Джуд! Събуди се, съкровище. Само да глътнеш едно хапче.
Тя дори не промърморва и Фред се разколебава за приспивателното. В крайна сметка май няма да е необходимо. Обнадеждава се — съпругата му заспа непробудно, и то почти веднага. Сигурно напрежението се е събирало като отровен цирей, който се е пукнал, дълго събираната гной се е изляла и сега Джуди е омаломощена, но здрава. Нима е възможно? Кой знае, но със сигурност не се преструва, че спи. Всичките й неприятности започнаха с безсънието, което продължава да я мъчи. Най-тревожните симптоми се появиха едва преди няколко месеца, когато взе да си говори сама и да прави онова отвратително нещо с езика, но смущенията в съня започнаха през януари. Затова й предписаха сънотворното. Ала явно й се е събрало твърде много. Нима е твърде смело да се надява, че когато жена му се наспи, отново ще дойде на себе си? Че единствената причина за нервното разстройство е тревогата за сина й в това страшно лято на Рибаря, която я е извадила от равновесие? Кой знае… във всеки случай сега му е времето да помисли какво да предприеме оттук нататък и най-добре да използва тази възможност максимално. Но едно е безспорно: ако Тай е вкъщи, когато майка му се събуди, тя ще се почувства много по-добре. Значи най-належащият въпрос е как най-бързо да открие сина си.