Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— Ще попиташ ли?
— Не е нужно да отговаряте.
— Едуард Английски е мил и внимателен, вежлив, благороден рицар — Изабела се засмя. — Казва, че ме обича, и помоли да ме види гола. Показа ми онова, което нарече креватно боричкане, а трубадурите разкрасяват с името „любене“. След това влезе в мен и ми причини болка; опита се и да ме възседне, както жребец кобила. След това ме взе в прегръдките си и ме целуна — тя говореше със сух, равен тон, не личеше да е оскърбена или наранена — физическите страни на първата си брачна нощ Изабела пренебрегна с просто свиване на рамене. — Едуард често сменя настроенията си, Матилда. Никога не забравя обидите. Може да бъде внимателен и нежен като изгарящ от любов паж, но после се вкаменява, взирайки се в нищото, с движещи се устни, сякаш си говори сам. Матилда — Изабела се премести, за да застане изцяло с лице към мен, — чудя се дали моят съпруг Едуард Английски не е малко странен — тя примигна, облиза устни и се усмихна сияйно. — Той мрази баща ми. Не може дори да го гледа и твърди, че собственият му баща и Филип Френски напълно се заслужават един друг. Когато му казах, че и моите чувства не са много по-различни, Едуард се разсмя гръмогласно и ме прегърна силно. Разказах му за теб, Матилда — тя остави бокала си и стисна ръката ми. — Но не всичко за теб. Той каза, че си добре дошла, че неговият дом ще бъде и твой, като добави, че всички ще направим заговор срещу Филип. Той обича това, Матилда — да се подиграва, да преобръща нещата наопаки. По време на литургията тази сутрин той първи подемаше звуците, имитиращи магарешки рев, като се смееше на висок глас, подобно на ученик, когото са освободили от четене на буквара.
— А лорд Гейвстън?
Изабела усука няколко измъкнали си конеца от покривката на леглото.
— Те са като един човек, Матилда! Едуард казва, че Гейвстън е негов брат, негов баща, негова сестра и негова майка.
— И негов любовник?
Изабела поклати глава, не точно в знак на отрицание, а по-скоро смутена и объркана.
— Ще видим — прошепна тя. — Ще видим.
— А смъртта на Пурт и Уенлок?
— Едуард не обели и дума за това — тя придърпа завивката по-плътно. — Не изглеждаше доволен и от двамата, като промърмори, че те са подкрепили брака му с мен или по-скоро, френската женитба — тя се усмихна, — както и арестуването на тамплиерите, но се противопоставили на издигането на висок пост на лорд Гейвстън. Ти знаеше ли, Матилда, че Казалес, Сандуик и Бакел мислят едно и също по тези въпроси? Едуард все още им се доверява, но не му харесват възгледите им — Изабела се загледа в пламтящите въглени. — В крайна сметка Едуард Английски — прошепна тя — може да е козел, магаре, дори нерез, и аз пак ще съм готова на всичко за него! — тя ме изгледа ожесточено. — Свободна съм, Матилда, заминаваме! Сега е нашата зима — скоро ще дойде пролетта и аз ще посея семената за бъдещето. Ще ги гледаме как растат през лятото, и ще им се зарадваме, когато дойде време за жътва!
Изабела се отдръпна, пропълзя между ленените чаршафи и издърпа одеялото над главата си, а аз дръпнах завесите на леглото около нея. Поседях малко пред мангала, като се топлех, полузаспала, и размишлявах върху казаното от Изабела. На повърхността излизаше един факт: Пурт, Уенлок, Казалес, Сандуик и Бакел бяха довереници на краля и всички те го бяха посъветвали да не поставя Гейвстън на висок пост. Спомних си какво беше казала Изабела за новия си съпруг. Възможно ли беше Едуард да е отговорен за смъртта на тези двама души? За изпращането на онези платени убийци? Но пък и бях научила, че други в Англия се противопоставят на френската женитба — навярно те бяха имали пръст в това злосторничество? Осъзнах, че не виждам особена логика в това. Спомних си посещението си на Улицата на писарите, онази странна празна стая и човека, който се беше крил там. Беше изчезнал толкова бързо и очевидно ме чакаше в Англия. Дали беше същият, когото бях зърнала в кръчмата „Орифлам“? Дали беше замесен в тези мистерии?
Готвех се да си легна, когато пристигнаха Сандуик и Казалес. Сърце не ми даваше да ги отпратя, затова разговарях с тях долу в малката гостна стая. Един от уелските стрелци беше стъкнал огъня и ни поднесе остатъци храна от килера с провизиите. И двамата донесоха новини. Утре англичаните щяха да тръгнат от Булон за Висан. Трябваше да станем преди зазоряване. Отвън вече чувах носачите и коларите, които изкарваха каруците и стягаха товарните животни.