Чашата на призраците

Казалес и Розалети също признаха, че задачите им се променят. Розалети се подготвяше да носи тайния и личния печат на Изабела, макар че тя тихо се закле, че единствено тя и аз ще подпечатваме онова, което само двете с нея би трябвало да знаем. Между Казалес и Розалети се появи нарастваща дистанция: те вече не бяха дипломатически пратеници, а членове на различни домакинства. Бакел зае определения за него пост, бидейки специално натоварен с организирането на заминаването на англичаните от Булон до близкото пристанище Висан. Разбира се, Сандуик ми съобщаваше новините за пиршествата и празниците, организирани от различните придворни с техните цветисти речи и празни обещания. Освен това ме изведе в мрачния ситен ръмеж на нормандската зима, за да разгледам пейзажа.

Булон беше един преобразен град: знамена, ленти, ярко оцветени панделки се вееха и плющяха навсякъде редом с лилиите на Франция и леопардите на Англия. Епископи, благородници, надменни дами, висши духовници, наперено движещи се дворцови слуги с миши очички, натруфени в бляскавите си одежди от хермелин, брокат, сатен и коприна, лен от тъкачните станове на Фландрия и златни накити от Кьолн. Коне с лъскав косъм от всякакви видове — товарни животни, бойни коне, дребни ездитни кончета и набити късокраки коне трополяха по заскрежения калдъръм. В полята извън града военните знамена пърхаха и проблясваха сред редките и слаби слънчеви лъчи. Мощта на Европа, стегната в доспехи от Лиеж и Лимож, Дамаск, Милано, Лондон и Толедо, бе пристигнала да води инсценирана битка по време на състезанията — големите турнири и игри, организирани в чест на Изабела. Замръзналите ливади пред градските стени бяха преобразени с помощта на многобройни знамена, всички изрисувани с екзотични отличителни знаци: вълци, крилати двукраки змейове с назъбени опашки, леопарди, дракони, огнедишащи саламандри, слънца и луни, житни снопове, приказни птици, хвърлящи се в нападение глигани, изправени на задни крака лъвове, свити на кълбо кучета; гербовете бяха разделени с широка вертикална линия, с кръст или диагонална лента от ляво на дясно. Всички те бяха изрисувани в хералдическите цветове — небесносиньо, червено, черно, зелено, пурпурно и сребърно. В центъра на този град от копринени шатри се издигаха местата за провеждане на турнирите, където рицари в брони от метални плочки, с шлемове, върху които бяха гравирани ужасяващи образи и които бяха увенчани с ярко оцветени пера, се хвърляха в нападение, копията им се цепеха на трески, а щитовете се сблъскваха с грохот. Щом един двубой приключеше, започваше друг, чието начало се оповестяваше от тръби и рогове; въздухът се раздираше от дрънченето на стомана, от гръмкия тропот на копита и от виковете на херолдите: „Lessez les aler, lessez les aler, les bons chevaliers!“26 Пажове и оръженосци се трупаха около героите, оцелели в битките от последните няколко дни, до един решени да спечелят златната корона. Цитирах песента на един трубадур: