Чашата на призраците

По-късно същия следобед, когато започна да пада мрак, празненството и пиршествата се състояха в кралските покои, набързо подредени за случая. Аз не присъствах. Според дворцовия протокол и етикет през първите дни от брака й на Изабела можеха да прислужват само жени с кралска кръв, които бяха присъствали на сватбата и на последвалата първа кралска брачна нощ. Не напусках стаите си в близкия дворец на епископа, приемайки, като другарите си, остатъците от пиршествата: остатъци от еленско месо, свинско, говеждо, риба, наполовина изядени малки хлебчета от пшеничено брашно, натъртени плодове и кани с най-различни вина.

Изабела не ме пренебрегваше. Тя ми изпрати малка кесия, пълна с английско сребро, и парче пергамент, върху което внимателно бе изрисувана незабравка. И което бе още по-важно — Сандуик зае отреденото му място. Сега той беше Custos, и пазеше нощем покоите на принцесата. Тя беше централната фигура в английския двор, затова нейната свита влизаше в юрисдикцията на сключения от английския крал мир. През дните на сватбените тържества Сандуик се възползва от възможността да включи в свитата ескорт от уелски стрелци — дребни и жилави мургави мъже, говорещи език, който не можех да разбера. Бяха облечени в отличителните одежди на служителите на Сандуик с бял, изправен на задните си лапи лъв на зелен фон, носеха дълги лъкове от тисово дърво, от халките на коланите им висяха зловещо изглеждащи ножове, предназначени за намушкване на жертвата, а на гърбовете им бяха захванати с ремъци колчани с дълги по цял ярд стрели. Тези стрелци пазеха и обикаляха двореца на епископа — бяха жизнени, буйни мъже, обичаха да пият и да пеят завладяващите песни на родината си. Бяха изключително бдителни и внимателни, настоявайки слугите, които носеха храната ми, първо да я опитват, преди те да ги пуснат да влязат. О, да, онези дни отбелязаха рязка промяна в обстоятелствата! Сега и аз бях във властта на Англия.