Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Докато пантерата бе заета, птицеподобните същества разкриха поредния си дяволски капан. Далече във високия таван един от злите корбити най-накрая бе открил дългоочакваната си жертва. Гладното същество обгърна с ръце тежката скала на ръба на каменната тераса, отблъсна се и полетя надолу, заедно с нея.
В последния момент Гуенивар забеляза летящото надолу чудовище и побърза да се махне от пътя му. В самоубийствения си екстаз, злият корбит дори не я забеляза, преди да се разбие с огромна тежест върху мостчето. От силния сблъсък каменната пътека започна да се разпада.
Огромната пантера се опита да отскочи отново, ала земята под лапите й пропадаше, преди да е успяла да заеме позиция, за да отскочи във въздуха. Ноктите й задраскаха напразно по рушащия се мост и Гуенивар последва злия корбит и полетя с него надолу към киселинното езеро.
Дочул възбудените крясъци на птицеподобните, Белвар се обърна точно в мига, в който пантерата започна да пада към зеленикавата течност. Дризт беше прекалено зает, за да я види — друг корбит се бе нахвърлил срещу него, а поваленият преди това тъкмо се свестяваше в краката му. Но мрачният елф нямаше нужда от зрението си, за да разбере какво става. Изведнъж фигурката в джоба му се нагря, злокобни струйки дим започнаха да вият от плаща му пиуафуи — не беше трудно да се досети какво се е случило с любимата му Гуенивар. Мрачният елф присви лилавите си очи и огненият им блясък пресуши сълзите му.
Дризт приветства ловеца.
Корбитите се сражаваха яростно. За тях бе най-голяма чест да загинат по време на битка и тези, които бяха нападнали мрачния елф, скоро разбраха, че ще бъдат удостоени с нея.
Обезумелият До’Урден се спусна към тях с ятаганите си и ги заби в очите на двамата корбити, изправили се насреща му. После Дризт извади остриетата, завъртя ги в ръцете си и прониза съществото, опитващо се да се изправи в краката му. Светкавично ги извади пак, отново промуши тялото и изпита зловеща наслада от плавното им проникване.
След това мрачният елф се зае и с другите приближаващи се корбити. Остриетата се врязваха в гладните същества от всеки възможен ъгъл и им нанасяха десетки рани, без дори да са направили и едно пълно завъртане.
Първото птицеподобно създание беше мъртво още преди да се строполи на пътеката, както и второто, и третото. Дризт притисна останалите в един по-широк участък от мостчето. Гладните корбити започнаха да го връхлитат по трима… и по трима падаха мъртви в краката му.
— Размажи ги, мрачни елфе — промърмори Белвар, видял как кипи кръвта на приятеля му.
Птицеподобното създание, настъпващо към малкия гном, също погледна към Дризт, чудейки се какво е привлякло вниманието на съперника му. Когато се обърна, то беше посрещнато от чука на непоколебимия свиърфнебъл. Парченца от човката на злощастното същество се пръснаха на всички страни и този корбит беше първият от хилядолетия, който реши да се предаде и да избяга. Сънародниците му също започнаха да се отдръпват, когато не след дълго раненото същество се просна на пода и умря.
Разяреният гном обаче още не бе приключил с тях. Той се хвърли напред и изблъска от пътеката единството създание, осмелило да застане на пътя му. Когато стигна до обезобразения корбит, Белвар заби кирката си дълбоко в гърдите му, вдигна го високо във въздуха и с ужасяващ рев изля гневът, напиращ в душата му.
Другите птицеподобни създания го наблюдаваха колебливо и не смееха да се приближат. Белвар погледна към Дризт и се ужаси. Труповете на много корбити лежаха проснати в краката му, кръвта им капеше от ръба на пътеката и със съскане потъваше в киселинното езеро. Ала гномът не се разтревожи за изхода на битката — ударите на мрачния елф бяха точни и добре премерени. Дризт беше непобедим, но високо над него друг корбит се хвърли от ръба и полетя надолу в самоубийствен порив, прегърнал голяма скала.
Белвар беше сигурен, че животът на Дризт е към своя край.
Но ловецът усети приближаващата се опасност…
Един корбит се спусна към него. С едно-единствено перфектно замахване той отсече двете му ръце, прибра ятаганите в ножниците им и веднага след това се втурна като стрела към края на платформата. Достигна до ръба и скочи към Белвар, точно когато самоубиецът се удари в пътеката. Скалата разби мостчето и към зеленото езеро полетяха камъни и корбити.
Белвар запрати трупа на птицеподобното създание към сънародниците му и легна по корем на земята, протягайки своята ръка — чук към летящия Дризт. Мрачният елф сграбчи ръката на приятеля си, с другата се хвана за ръба на пътеката и, въпреки че удари лицето си в камъка, успя да се задържи и да не падне.