![Безизходица [Worst Case - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/4/2/bezizhodica-worst-case-bg-download.jpg)
Безизходица [Worst Case - bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица [Worst Case - bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш ли техния телефонен номер? — попитах.
Докато го набирах, машинално забелязах как сред просеките между дърветата около магистралата започнаха да се очертават върховете на небостъргачите в Манхатън, но все още мержелеещи се в далечината. Още вчера трябваше да сме там. Дали Муни вече не е нанесъл удара си?
Ами ако нападне своя офис? Няма ли да се окаже, че сме безнадеждно закъснели?
— Тук „Ериксън, Уеймът и Рот“. Може ли да изчакате малко? — заяви приятен женски глас.
— По дяволите, не! — изкрещях. — Говори детектив Майк Бенет от нюйоркската полиция. Извънредно спешно е. Трябва да ми кажете дали Франсис З. Муни е дошъл днес на работа.
— Господин Муни? Той е един от нашите старши партньори. Мога да ви прехвърля на гласовата му поща — каза ми гласът.
— Изслушайте ме! — извиках още по-силно. — Имаме основания да вярваме, че господин Муни е въоръжен и извънредно опасен, склонен към убийства и към самоубийство. Дошъл ли е там? Да или не?
— О, боже мой! — ахна жената. — Не съм сигурна.
— Проверете веднага! — креснах й.
Телефонът заглъхна.
— Току-що говорих със секретарката му — съобщи ми рецепционистката. — Той не е тук. Тук е офис мениджърът.
— Говорите с Тед Провенсал — обади се някакъв мъж в следващия момент.
— Майк Бенет от нюйоркската полиция. Имаме основания да вярваме, че вашият колега Франсис Муни е отговорен за започналата наскоро поредицата от убийства на тийнейджъри.
Чух как мъжът задиша тежко. Стори ми се, че е напълно смаян.
— Франсис? — повтори той. — Франсис?
— Знам, че е шокиращо. Но ми е необходима колкото може повече информация за него. Къде е той сега?
— Не знам. Няма насрочени срещи за днес. Напоследък Франсис е в движение. Откакто му поставиха диагнозата рак на белите дробове, намалихме делата му. Той е на плаващо работно време.
Това обясняваше успокоителните и лекарствата, помислих си аз.
— Муни е болен от рак? — попитах.
— В четвърти стадий, и то с много разсейки — обясни ми мъжът. — Откриха му го преди три месеца. Прекалено късно било за операция. Горкият Франсис. Но напи пушеше по два пакета на ден. Предложихме му да го пенсионираме, както и други компенсации. Жалко е да се случи на толкова интелигентен мъж.
— Умен ли е?
— Без съмнение е един от най-интелигентните хора, които някога съм познавал. И много старателен. Не съм чул някога да е пропуснал някаква подробност в договор или в завещание. Неслучайно оглавяваше при нас отдела за недвижими имоти и доверителни фондове. Един от най-популярните в цялата фирма както сред колегите, така и сред клиентите. Поемаше допълнително и дела на социално слаби. Искам да кажа, стопроцентово ли сте сигурни, че точно той е замесен? В онази ужасна история, описана във вестниците? За застреляните деца? Направо не е за вярване. Сигурен ли сте?
— Повярвайте ми! — викнах му аз. — Полицията е по следите му. Заключете офиса си и кажете на шефа на вашата охрана да задържи Муни извън сградата, независимо какво ще струва това. Въоръжен е. Опасяваме се, че има и експлозиви.
75.
Отбихме с рязък завой и силно свистене на гуми от магистралата „Уест Сайд“ по Двадесет и трета улица в Челси, когато на Емили й позвъниха по телефона от ФБР. Насочихме се към грозна висока къща от бежови тухли на ъгъла на Осмо Авеню и Двадесет и пета улица.
Щом влязохме в подземния гараж на къщата, голям бял мръсен камион, приличащ на хладилен, светна с фаровете си срещу нашата кола. Емили спря зад задната му врата, издраскана с графити.
Вратата се вдигна и се разкри удивителен интериор, наблъскан с рафтове с компютърни сървъри и екрани. Стори ми се, че всеки сантиметър от стените е зает от много сложно електронно оборудване. Но най-изненадващо бе присъствието на половин дузина мъже в черните униформи на тактическите сили, оставили автоматите си по пейките ниско долу покрай стените. Те въобще не ни обърнаха внимание, понеже с трескава скорост затягаха закопчалките и скобите на разнообразното си въоръжение и апаратура.
— Това е мобилният команден център на екипа ни за спасяване на заложници — обясни ми Емили, като се покатерихме вътре. — Наблъскан е с апаратура за проследяване по последна дума на техниката, като в същото време служи за командване на операциите навън. Има фиброоптични камери и дистанционно действащи микрофони, както аудио– и видеопроследяване за всичките снайперисти и наблюдатели, заели позициите си навън.
— Добре дошли в царството на министерството на безопасността, което ни струва толкова много долари — поздрави ни млад агент с азиатски произход, след като вдигна нагоре предпазните си очила и потупа Емили по рамото.