Безизходица [Worst Case - bg]

71.

Качих се във форда „Краун Виктория“, паркиран от Емили пред входа. Днес беше облечена с нова бяла копринена блуза и костюм от сако и пола в светлобежово. Сигурно се бе отбила някъде да си купи дрехи, досетих се аз, защото разследването доста се проточи.

На мен ли ми се привиждаше, или блузата подчертаваше хубавия й бюст? Потърках очите си. Какво, по дяволите, ставаше с мен?

— Добре ли си, Майк?

— Никога не съм бил по-добре — усмихнах се аз. — Какво става?

Емили ми подаде една папка.

— Най-после получихме доклада от токсикологията за кръста от пепел на първата жертва, Джейкъб Дънинг. Запознат ли си с рентгеновата флуоресцентна спектроскопия?

— Бях на такъв преглед преди шест месеца — кимнах й аз. — Лекарят ми каза, че съм напълно чист.

— Слушай внимателно, умнико — рече Емили, подминавайки язвителния ми хумор. — По принцип химическите елементи отразяват различно рентгеновите лъчи. При проверката на пепелта с апаратурата се оказало, че била от цигари. Работата обаче е в това, че били намерени следи от някои много интересни вещества, които може да са попаднали в пепелта от потта на убиеца.

— Какви са тези вещества? — заинтересувах се аз.

Емили вдигна бележника си.

— Открити са следи от няколко вида амфетамини и един препарат, наричан… „Иреса“. Използва се като наркотично успокоително средство за химиотерапията при рак на белия дроб.

Пак кимнах, но този път потърках лицето си.

— Ей, това се казва добре свършена работа — признах. — Ще наредя на Шулц да се свърже със „Слоун Кетъринг“ и с другите центрове за лечение на болни от рак, за да провери пациентите им. Сега вече всичко започва да придобива някакъв смисъл. Ако този тип е неизлечимо болен, може би е започнал да откача. Може би това е неговият начин да си замине с гръм и трясък.