Безизходица [Worst Case - bg]

Дан трябва да е обичал много всичките онези пари, осъзнах. Трудно му е било да се раздели с тях. И да пожертва целия този лукс. Дан искаше да си остане с омразата, но без да плаща за нея. Защото мразеше да плаща. Дори и Муни би могъл да му го каже.

Франсис Скот Фицджералд не е бил прав, реших аз, като гледах скъпата яхта. Богатите в действителност са същите като теб и мен. Също толкова глупави, дребнави, късогледи, сбъркани, пълни с недостатъци. Като всички хора по света.

Докато продължавах да съзерцавам опитите на юпитата да играят голф на игрището зад яхтите, внезапно си спомних за една личност. Прегледах списъка в телефона ми за бързо набиране и позвъних.

— Център за разследване на серийни убийци. Агент Паркър ви слуша.

— О, агент Паркър! — зарадвах се аз. — Бенет ти се обажда. Как си?

— Майк! — изкрещя тя. Наистина прозвуча щастлива да ме чуе. Сигурно бе забравила как се бяхме сбогували в хотела й. — Хей, как са нещата при теб? Онзи купон беше страхотен. Човече, бях адски пияна.

— Не повече от мен — уверих я. — Слушай, току-що открих, че сме били прави, когато предполагахме, че има нещо странно в отвличането на момчето на Хейстингс. Оказа се пълна измама. Той я замислил заедно с гаджето си, рускинята. Искали да оберат баща му. Много мило, нали? Нещо като малко подранил подарък за Деня на бащата.

— Брей! — възкликна тя, а после задълго остана смълчана.

— Когато с Франсис З. се вкопчихме в словесен двубой, той ми заяви, че днешната младеж е безполезна. Понякога си мисля, че е бил прав. Може би този свят съвсем се е побъркал.