Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Марий Егнаций изсумтя презрително.
— Че за какво ни е притрябвало това римско гражданство! Нека си бършат задниците с него!
— О, ще си ги избършат, ти не се бой! — увери го развеселен Силон. — И все пак ще трябва първо да се запознаят с армията ни. А за целта ще ни трябва известно време, нали? Може и да сме готови, но ще ни е нужен поне цял месец за пълна мобилизация. От сигурни източници знам, че римляните не очакват да се въоръжим в близките пет-десет години. Защо да им разбиваме илюзиите? Ако сега пратим нова делегация при тях, те ще приемат това само като доказателство колко сме изостанали в подготовката си.
— Напълно съм съгласен с теб, Квинт Попедий — рече Мутил.
— Добре. Тогава предлагам да поискаме от петстотинте да назначат втора делегация от словоохотливи люде, които незабавно да се запътят към Рим. Начело ще е добре все пак да застане някой от военния съвет.
— Нека аз да кажа — обади се Видацилий, — че ако възнамеряваме да спечелим войната с Рим, трябва да бързаме. Римляните трябва да усетят отведнъж цялата ни мощ. Да ги нападнем от всички страни едновременно, да не им оставим време да се окопитят. Разполагаме с достатъчно добре обучени войници, разполагаме и с прекрасна екипировка… — Тук той направи физиономия на дълбоко съмнение. — Но нямаме пълководци.
— Да имаш да взимаш! — тросна му се Силон. — Ако искаш да кажеш, че сред нас няма човек, който да се сравнява с Гай Марий, то тогава си прав. И все пак Гай Марий вече е стар, а на кого римляните биха могли да разчитат? Може би на Квинт Лутаций Катул, задето продължава да се бие по гърдите, че е изклал кимврите в Галия, макар цял свят да знае, че и там е командвал Гай Марий. Или на Тит Дидий, но и той не може да се сравнява с Марий. И което е още по-важно — Дидиевата армия е разположена чак в Капуа — четири легиона, все ветерани. Останалите, предвождани от най-способните римски пълководци в момента — Сенций и Брутий Сура, — още се сражават в Македония, откъдето никой не би посмял да ги повика обратно… И без това си имат достатъчно работа.
— Напротив, когато в Рим разберат, че е заплашено самото му съществуване — не се съгласи с него Мутил, — на драго сърце ще се разделят с всичките си провинции, само и само да ни отблъснат. Тъкмо това е причината, заради която сме принудени да проведем светкавична война!
— Ти не ме доизслуша какво исках да ти кажа за римските пълководци — върна се на въпроса Силон. — В действителност нас ни най-малко не ни интересува с какви таланти разполага или не разполага в момента Рим. Защото и срещу нас римляните ще действат по същия начин, по който са действали срещу всички други. Главнокомандващи ще бъдат действащите консули. Нека не броим Секст Юлий Цезар и Луций Марций Филип — техният мандат почти изтича. Нямам представа кои ще бъдат консули догодина, нищо че изборите вече трябва да са протекли. Така или иначе тъкмо по този въпрос не споделям мнението ти, Гай Видацилий, нито твоето, Гай Папий. Всички ние, които присъстваме в тази стая, имаме не по-малък опит във военното дело от който и да било римлянин, избран тия дни за консул. Аз самият съм участвал в поне няколко похода, имах и нещастието да се сражавам при Араузио! Съплеменникът ми Скатон, ти самият, Гай Видацилий, и ти, Гай Папий, и всички останали, та нима има някой от вас, който да не си е отслужил задължителните шест похода! Ние сме запознати с тънкостите на командването не по-зле от който и да било римски офицер — легат или главнокомандващ.
— Освен това разполагаме с едно голямо предимство — подкрепи го Презентей. — Познаваме бъдещия театър на бойните действия много по-добре от римляните. Вече няколко години не сме спирали военната си подготовка по всички краища на полуострова. Римляните са свикнали да воюват отвъд моретата — самата Италия им е напълно непозната. Щом легионерите биват разпуснати от школите в Капуа, те си отиват право по домовете. Наистина жалко, че четирите легиона на Дидий още не са натоварени по корабите, но пък и това е цялата военна сила, с която разполага в момента Рим. Докато врагът успее да повика обратно войските си от задморските провинции, ще мине време.
— Когато Публий Крас се върна да чества триумфа си, той не взе ли със себе си и част от войската? — попита Херий Азиний.
— Така беше, но щом испанците се вдигнаха отново на въстание, легионите бяха отпратени по корабите в обратна посока — успокои го Мутил, който по принцип живееше близо до Капуа и беше добре осведомен за движението на римските войски. — Четирите легиона на Тит Дидий все още се намират в Капуа, защото римляните не знаят дали няма да им потрябват в Азия или Македония.