Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Отново избухнаха аплодисменти; Силон млъкна на трибуната, усмихваше се предизвикателно на невидимите римляни и чакаше шумът да утихне.
— Рим ще разбере, че ние сме едно цяло! — провикна се той. — Това е клетвата, която полагам сега пред вас и пред всички граждани на свободна Италия! Нека знаят враговете ни, че няма да пожалим нито думи, нито сили, нито храна, нито пари, нито хора в името на победата! В цялата военна история няма да има друг случай, когато всички съюзници да са се сражавали срещу общия враг в такива стегнати редици като нашите. В цяла Италия смелите и горди мъже чакат с оръжие в нозете да бъдат призовани на бой! За броени дни можем да вдигнем на крак не по-малко от сто хиляди души войници, а ако потрябва, техният брой дори ще се увеличи! — Замълча и дръзко се изсмя по адрес на враговете си. — До две години, братя италийци, римляните ще са тези, които със сълзи на очи ще ни молят да им дадем италийско гражданство!
И понеже каузата беше колкото справедлива, толкова и обща за всички присъстващи, понеже цяла Италия бе чакала с десетилетия мига, в който да я защити, в този паметен ден на никого дори не му хрумна да спори за властта, да води подмолна борба със съратниците си за почести и пълномощия; след броени часове съветът на петстотинте вече се беше събрал, за да мисли над бъдещите граждански закони, докато вътрешният съвет обсъждаше как да се води войната срещу Рим.
Членовете на този вътрешен съвет бяха избрани по гръцки маниер с вдигане на ръце. Предвидливо сред преторите бяха избрани и представители на луканите и венузините, които засега отсъстваха, но за които никой не се съмняваше, че всеки момент ще се присъединят към останалите.
Двамата консули бяха самнитът Гай Папий Мутил и марсът Квинт Попедий Силон. Сред преторите личаха имената на Херий Азиний от племето на маруцините, на Публий Ветий Скатон — от марсите, на Публий Презентей — от пелигните, на Гай Видацилий — от пиценците, на Марий Егнаций — от самнитите, на Тит Лафрений — от вестилите, на Тит Херений — отново от пиценците, на Гай Понтидий — от френтаните, на Луций Афраний — от венузините и на Марк Лампоний — от луканите.
Веднага щом бе попълнен съставът му, военният съвет се събра в скромната зала за делови срещи, с която разполагаше в момента Корфиниум — Италика — и се захвана с належащата работа.
— Трябва да включим в редиците си етруските и умбрите — рече Мутил. — Ако те не се присъединят към нас, няма да можем да блокираме Рим от север. А ако не успеем да прекъснем връзките му със север, то той ще продължи да разчита на помощ и суровини от Галия.
— И етруските, и умбрите са странни люде — сподели марсът Скатон. — Наивниците никога не са гледали на себе си като на италийци, нищо че Рим се е отнасял с тях по същия начин, както с нас!
— И все пак те дръзнаха публично да протестират срещу раздаването на агер публикус напомни му Херий Азиний. — Нима това не е признак, че биха застанали на наша страна?
— По-скоро е признак, че няма да го сторят — поклати глава Силон. — От всички жители на полуострова жителите на Етрурия живеят в най-близки връзки с Рим, докато умбрите във всичко са се научили сляпо да ги следват. Питам ви сега, познавате ли лично поне един по-известен жител, на която и да е от двете области? Никого! Виновни са Апенините, които открай време са пречели на контактите им с източните краища на полуострова. На север етруските граничат с Италийска Галия, на юг — с Рим и Лациум. Всичко, което отглеждат или произвеждат, го продават на римляните — не на съседите оттатък планината.
— И какво толкова продават? Чам и свине! Чам, добре, ами няколко прасета в повече или по-малко — какво значение? — попита пиценецът Видацилий.
Силон се усмихна.
— Има прасета и прасета, Гай Видацилий! Някои прасета само си грухкат! Но другите знаят как да правят превъзходни ризници!
— Да, в Пиза и Популония! — рече Видацилий. — Разбирам какво имаш предвид.
— Ще трябва да оставим Етрурия и Умбрия за по-далечно бъдеще — заключи Марий Егнаций. — Предлагам все пак съветът на петстотинте да избере неколцина от най-способните си да убеждават членове и да ги прати на преговори с тамошната върхушка. В това време ние ще се заемем с преките си задължения. С войната. И с това, как възнамеряваме да я започнем.
— Квинт Попедий, нека ти пръв кажеш мнението си! — подкани приятеля си Мутил.
— Ще свикаме всички войници в легионите. Докато те се приготвят за бой, ние ще пратим нова делегация пред римския Сенат и народ, колкото да им хвърлим прах в очите. Както и предния път ще искаме да ни се даде пълно гражданство.