Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Тя става от леглото, увива се в хавлиения халат и забързва към вратата. Главата й болезнено кънти при всяка крачка.
— Да? — дрезгаво прошепва, закача веригата и едва тогава открехва вратата.
— Аманда, какво, по дяволите, става?
— Бен? — Аманда освобождава веригата и бързо излиза в коридора. — Какво правиш тук? Случило ли се е нещо?
— Ти ми кажи.
Тя съсредоточено се взира в красивия млад мъж, който някога й беше съпруг. Облечен е с дънки и дебел ирландски плетен пуловер, косата му е несресана и напръскана със сняг, а по лицето му се четат тревога и умора. И още нещо, дава си сметка, докато се опитва да надзърне в очите му. Гняв, осъзнава и хваща дръжката на бравата зад гърба си.
— Какво беше това съобщение, което си оставила на телефонния ми секретар?
— Съобщение…?
— Не си ли спомняш?
Аманда се мъчи да си събере мислите.
— Не помня точните си думи. Бях заспала. Ти ме събуди.
— Пила ли си?
— Не. Бях дълбоко заспала…
— Цяла нощ работих по делото, което имам утре сутринта. Смъртно съм уморен. Тъкмо се канех да се мушна в леглото и реших да си проверя съобщенията…
— Не си ли излизал с Дженифър?
— И ето те тебе, звучиш, някак… Не зная…
— Как?
— Отчаяно — казва накрая той и Аманда отстъпва назад. Думата я зашлевява като шамар през лицето. — Изкара ми ума.
— Уверявам те, че изобщо не съм отчаяна.
— Добре, слушай, мисля че се отплесваме.
Неочаквано очите на Аманда се изпълват със сълзи.
Тя незабавно навежда глава, забива поглед в босите си крака и се мъчи да овладее гласа си.
— Съжалявам, че съм те изплашила. Нямах такова намерение. Виж, наистина много съжалявам. Защо не си отидеш вкъщи да поспиш, а аз ще ти се обадя на сутринта?
Бен отмахва коса от челото си и затваря раздразнено очи.
— Ти добре ли си?
— Добре съм.
— Защо ми се обади?
— Какво?
— Каза, че било важно.
— Не е нещо, което да не може да почака до утре.
— Каза, че си била лошо момиче, каквото и да означава това, по дяволите, и не си направила, каквото ти казах. Какво си направила?
Аманда поглежда над рамото си към стаята. Кънтенето в главата й нараства и при най-слабото движение. Какво ми става, чуди се тя. Какво си причинявам сама?
— Хайде да се разберем вътре — казва Бен. — Няма смисъл да спорим тук в коридора.
— Не. Наистина. Мисля, че трябва да си вървиш — възразява Аманда, но Бен вече бута вратата навътре. Ръката му е на ключа на лампата, преди да успее да го възпре.
— Какво се е случило тази вечер, Аманда? — пита я той. В този момент стаята се облива в светлина.
Някакво шумолене. Някакво раздвижване на чаршафи. Една призрачна фигура, бледа и объркана, се надига по средата на леглото.
— Господи — възкликва Джерод Шугър и закрива очи от неочакваната светлина. — Какво става тук?
Аманда вижда как страните на Бен ярко поруменяват, сякаш от премръзване. Усеща как той стиска скули и свива юмруци.
— Добре. Хм. Добре — измърморва Бен. Неловко пристъпва от крак на крак. — Извинете за безпокойството. Грешката е моя. — Изгася светлината и излиза от стаята.
Аманда не помръдва.
— За какво беше всичко това? — пита Джерод Шугър, след като вратата се затръшва.
Няколко секунди Аманда остава абсолютно неподвижна, после се връща в леглото. Трясъкът от вратата отеква като камшик в мозъка й.
— Нищо — казва тя. Завива се през глава, в опит да заглуши шума и затваря очи.
17
Съдебната палата на Торонто — наричана новата съдебна палата, въпреки че е на повече от трийсет години — се намира на ъгъла на „Юнивърсити“ и „Армъри“. Наричат я новата, за да я отличават от старата съдебна палата, която се намира в старата Градска зала на пресечката на „Бей“ и „Куин“. Новата Градска зала, чието строителство бе приключено през 1965-а, е точно отсреща на улицата и се състои от две полукръгли сгради от сив гранит, които се извиват една в друга. Новата градска зала се гордее с огромна, породила някога доста дебати, скулптура от Хенри Мур. Изложена отвън, тя представлява нещо като бронзово пиле без глава. Гордее се и с голямата обществена пързалка, на която още от единайсет часа преди обяд хората демонстрират уменията си.