Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Бен не казва нищо.
— Ами ти? — осмелява се Аманда. — Мога ли да те заведа на обяд?
— Не съм много гладен. Благодаря все пак.
— Бен…
Той я поглежда за пръв път, откакто е застанала до него.
— Виж, ако това е за снощи, няма нужда да се извиняваш. Какво правиш с живота си, е твоя работа.
— Не бих могла да бъда по-съгласна. Не съм тук, за да се извинявам.
Той изглежда изненадан, може би дори малко разочарован.
— И защо си тук?
— Можеш ли да провериш вместо мен, дали рожденият ден на Джон Молинс е на четиринайсети юли?
— Защо ти е необходимо да знаеш това?
— Просто едно предположение.
— Доста странно предположение, дори и за теб.
— Просто говорих с тази жена снощи и тя каза…
— Каква жена снощи? — Той присвива очи. Да не би и жена да е имало в леглото ти, сякаш я питат те.
Аманда набързо изрежда подробностите от срещата си с Рейчъл Молинс и по лицето на Бен се сменят последователно любопитство, невярване, възхищение и гняв.
— Моля те, кажи ми, че това е начинът ти да се пошегуваш — казва, когато тя свършва.
— Зная, че не беше редно да ходя там сама. Не е нужно да ми го напомняш. Но наистина не мисля, че тя ме баламосваше. Първата ми работа тази сутрин беше да отида в библиотеката — продължава, преди да е успял да я прекъсне. — Почти цял час преглеждах съобщенията за всеки починал в Торонто през последния месец и в списъка нямаше нито един на име Молинс.
— И защо би трябвало да има.
— Защото Хейли Молинс ми каза, че съпругът й е дошъл тук да: уреди имота на майка си.
— Хейли Молинс? Кога си говорила с Хейли Молинс?
— Отидох да я видя, след като та ме остави пред хотела.
Бен клати глава в усилието си да следва неочаквания куп информация.
— Имала си доста натоварена нощ.
— Не бях планирала нищо от това. Повярвай ми. Просто нещата; се развиха от само себе си.
— И какво точно се разви?
Аманда описва посещението си при Хейли Молинс.
— Не мога да повярвам, че се е съгласила да говори с теб.
— Мисля, че я сварих неподготвена.
— Да, ти умееш да причиняваш това на хората. — Те се взират един в друг за няколко секунди. — Добре — казва накрая той. — Можеш да ме черпиш един обяд.
Те сърбат горещата крем супа от броколи в закусвалнята на: близкия хотел.
— Тази прокурорка изглежда като същинска вещица, яхнала метла — казва Аманда и се засмива на глас, когато пред нея внезапно изскача един далечен спомен, като пешеходец пред кола.
— Кое е толкова смешно?
Аманда поклаща глава, сякаш да прогони спомена, но той се е запънал и отказва да помръдне.
— Когато бях малка — неохотно започва тя, — спомням си, че майка ми наричаше една наша съседка истинска „вещица, яхнала метла“. И от тогава нататък тази жена ми вдъхваше абсолютен ужас. Извървявах огромни разстояния, само и само да не мина покрай къщата й, дори това да означаваше, че трябва да заобиколя целия квартал. Искам да кажа, че тази жена не само беше вещица, но и „яхнала метла“. — Аманда се засмива на своята детска наивност.
Бен също се ухилва.
— Всъщност, Нанси не е чак толкова лоша.
— Така ли?
— Просто си върши работата. Знаеш ги прокурорите.
Не толкова добре, колкото ти, мисли си Аманда и се опитва да си представи приятелката му Дженифър.
— Нищо не обичат повече от това, да виждат присъди в докладите си — продължава той.
— Присъди без причини — изрича Аманда. — Клиентката ти виновна ли е?
— Виновна затова, че е млада и глупава. В полза на всички ще е да й се присъдят петдесет часа общественополезен труд, вместо отсега да я обременяват със затворническо досие.
— Това май не е много вероятно.
— Само защото властите са дори по-глупави от нея.
— Мислиш ли, че имаш шанс?
Бен се усмихва и отхапва от топлото хлебче.
— Ще им бия дузпата. Държа ги в техническата част. Веднага, щом имам възможност да представя моето изложение, тя си тръгва.
— А, справедливост.
— Така става, когато хората са алчни.
Дали Дженифър е алчна, хрумна й на Аманда.
— Изглеждаш доста привлекателен в тази — тога, впрочем — казва тя.
— Както и ти в твоята. — Той се усмихва и нежната извивка на устните му пропъжда и последното останало помежду им напрежение. — Извинявай, че така ти се натрапих снощи. Предполагам, че е изглеждало доста самонадеяно от моя страна.