Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кукла на конци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кукла на конци

Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:

Луксозният и неангажиращ живот в Палм Бийч е научил преуспялата адвокатка Аманда Травис да обича тренировките във фитнес залата, черния цвят и свалките за една вечер. Това, което мрази, са клиентите, които не следват съветите й, и спомените.
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 142
Перейти на страницу:

— И какво точно да им кажа?

— Точно каквото и на мен.

Рейчъл Молинс клати глава.

— Полицаите са по-упорити и от теб. По дяволите, аз отидох при копелетата преди двайсет и пет години, веднага, след като Джони изчезна. Умолявах ги и настоявах да намерят брат ми и знаеш ли какво ми отговориха? „Не се тревожи за Джони. Ще се появи. Черен гологан не се губи.“ — Тя глътва виното си. — Те не ми помогнаха тогава. Защо аз да им помагам сега? Пък и това няма да върне Джони. Закъснели сме с двайсет и пет години.

Аманда довършва виното в чашата си и приема предложението на Рейчъл да й налее още.

— Не е ли възможно, само възможно — бавно започва тя, — застреляният всъщност да е твоят брат? — Бърза да продължи, преди Рейчъл да възрази: — Ти сама каза — минали са двайсет и пет години. Хората доста се променят за четвърт век. Остаряват, напълняват, пускат си мустаци.

— Но не изчезват безпричинно.

— Може и да е имал причина. Ти каза, че вечно се е забърквал в бели. Може да си е навлякъл нещо на главата и да е трябвало бързо да напусне града. Може да е решил, че е по-добре да не ти казва нищо. Може да е решил да започне начисто. Може евентуално да се е преместил в Англия, да си е отворил малък магазин, да се е оженил, да е създал семейство…

— Не се е оженил и не е създал семейство.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото брат ми беше гей — казва Рейчъл и си налива втора чаша вино. — И моля те, не ме убеждавай, че гейовете често се женят и създават семейства, защото зная това. Но също така зная, че мъжът, застрелян от твоята клиентка, не е моят брат.

— Тогава е някой друг, на име Джон Молинс — внезапно на Аманда й се завива свят. Нищо чудно, казва си тя, и поставя чашата си на пода. Въртяха се в кръг.

Настава дълго мълчание.

— На колко искаш да се обзаложим, че в паспорта на Джон Молинс пише, че рожденият му ден е на четиринайсети юли?

Аманда не казва нищо. Някакво стягане под лъжичката й подсказва, че ако приеме облога, ще загуби.

— Виж, ти каза, че представляваш жената, която е застреляла копелето. Защо просто не я попиташ в кого точно е мислела, че забива тези куршуми?

Мислиш, че аз съм упоритата, така ли, на Аманда й се иска да извика.

— А какво ще кажеш за този приятел, с когото се е хванал брат ти? Джони спомена ли името му?

Рейчъл клати глава.

— Наричаше го Тюрк. Явно е било някакво умалително.

— Мразя умалителни имена — измърморва Аманда.

— Аз също. Но това вино ми харесва. Искаш ли още една чаша?

Аманда вдига празната си чаша и я протяга за още.

— Благодаря — казва тя и набързо отпива няколко глътки. — Навярно трябва да си тръгвам и да те оставя да си стягаш багажа.

— О, няма да ходя никъде. Казах, че ще пътувам, само за да ви накарам да си размърдате задниците. — Рейчъл отива до гардероба и взема палтото на Аманда — Достатъчно ли ти е топло с това нещо? Струва ми се рехаво.

Докато пъхва ръце в ръкавите, Аманда си мисли, че това описание пасва на голяма част от живота й в момента.

— Добре съм, благодаря. — Отваря вратата и излиза в коридора. — Още веднъж благодаря за виното.

— Аманда — вика я Рейчъл, когато вече е на път към асансьорите в дъното на коридора. Името й се закача за гърба и я дърпа като рибарска въдица. — Ще ме уведомиш, ако се окажа права за четиринайсети юли, нали?

Вратата на един от асансьорите се отваря и Аманда влиза вътре.

Две неща, за които Аманда е благодарна: 1) камериерката е подсушила пода на банята, сменила е хавлиите и в общи линии е възвърнала първоначалния вид на стаята и 2) не е отнесла чашата й с вино.

Тя поглъща виното и се колебае дали да се обади на Бен. Няма да се зарадва особено, когато научи за приключенията й. Какво си направила? — почти го чува да вика. Какво си направила? Достатъчен гаф допусна, като отиде да се види с Хейли Молинс, без неговото разрешение, но това последно изпълнение, да хукне сама да разпитва някаква жена, която по всяка вероятност не е нищо повече от смахната пияница, е, това вече беше върхът. Къде й остана здравият разум? Можеха да я убият, за бога. Не й ли беше казал да си поръча рум сървис, да се изкъпе и да си легне?

— Опитах — слабо се оправдава тя, довършва си виното, приседнала на ръба на ваната, после се пресята към кранчето на горещата вода. — Ако не успееш първия път — киска се Аманда. Между двете й уши сякаш се плиска голяма локва вино и нарушава и бездруго крехкото й равновесие, докато изхлузва пуловера си през главата и влиза в стаята. След малко вече е гола и стои пред телефона. Много съм пияна, дава си сметка сама.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)