Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Идеално.
Рейчъл й отправя най-привлекателната си усмивка и бърка в най-горното чекмедже за тирбушон.
— Когато за първи път се изнесох да живея самостоятелно, настрани от родителите ми, и двамата вече се бяха преместили в онази голяма кръчма на небето, и през ум не ми минаваше да държа какъвто и да било алкохол в апартамента си. О, бях същинска светица. Нито пиех, нито пушех. И все още не пуша. — Тя сръчно отпушва бутилката, която както Аманда разбира, се оказва много добро вино. — Както и да е, една вечер имах среща, едно момче, на което се надявах да се харесам, и го поканих у дома на вечеря. Един Господ знае какво съм си мислела, понеже единственото, което можех да приготвям, беше мусака с картофено пюре. Слава богу, той я обичаше. — Тя се смее и посяга да вземе две винени чаши. — Както и да е, човекът донесе бутилка вино, но не можахме да я отворим, защото аз нямах тирбушон. — Тя клати глава, припомняйки си случката, докато налива виното в чашите. — Наложи се да чукам на съседите и да ги питам, дали не могат да ми услужат. — Връща се във всекидневната и подава едната чаша на Аманда. — Нямам проблем е пиенето, апропо. В случай, че се притесняваш да не се окажа някоя закоравяла алкохоличка, която само те баламосва.
— Не се притеснявам — казва Аманда, макар че точно същата мисъл й бе минала току-що.
— Не, преди много години се заклех тържествено пред самата себе си, че няма да стана като майка ми.
Аманда кима. Най-накрая — нещо, което разбира.
— Така че, много внимавам точно колко алкохол да си позволя. По някоя и друга чаша вино при специални обстоятелства. Бих казала, че този случай е такъв, нали така?
— Не зная. За какви обстоятелства говорим?
Рейчъл вдига чашата си.
— За това, че мъжът, наричащ себе си Джон Молинс, най-накрая си получи заслуженото. Наздраве.
— Наздраве. — Те се чукат. Тясното пространство помежду им е запълнено с тишина. Аманда чака по-възрастната жена да продължи, но тя не казва нищо.
Защо да си е получил заслуженото?
— Защото копелето очевидно е убило брат ми.
Защо това да е очевидно, чуди се Аманда й отпива няколко глътки, преди да произнесе въпроса на глас.
— Казах ти, че точно, преди брат ми да изчезне, сподели, че е срещнал някакъв човек, който щял да преобърне живота му. Ами, мисля, че е съвсем ясно, че този човек го е убил. А сега, двайсет и пет години по-късно, твоята клиентка е убила самия него.
Аманда се опитва да следва обърканата логика на жената.
— Това е малко пресилено — казва накрая.
— Защо? Как така пресилено? Не мислиш ли, че е доста подозрително, че двайсет и пет години, след изчезването на брат ми, мъж, наричащ себе си Джон Молинс, който някак си се оказва на точно същата възраст, на която би бил брат ми, и който дори малко прилича на него, внезапно се появява в същия град, където той живееше? Това не ти ли се струва поне малко странно?
— Може да е съвпадение.
— Съвпадение, друг път. Този човек е убил брат ми и е откраднал самоличността му.
— Уау! Чакай малко. Само защото носи същото, име като брат ти, не означава, че го е убил. Не допускаш ли да има повече от един Джон Молинс?
— Не, не мисля, че е възможно. Ти си тази, която ни е проверила в телефонния указател. Само шест имена в град с почти три милиона жители.
— Това не означава, че в целия свят има само един Джон Молинс. Този Джон Молинс, който е бил застрелян, е от малък град в Англия, северно от Нотингам — Аманда си припомня урока по география, даден й по-рано от вдовицата на убития.
— И е дошъл да уреди имуществото на майка си, нали така каза?
— Да.
— На колко искаш да се обзаложим, че ако провериш смъртния регистър за изминалите няколко седмици, няма да откриеш никой Молинс? По дяволите, провери ако искаш за цяла година.
— Дори ако това е вярно, то не доказва непременно нещо.
Рейчъл вдига ръце и виното се разплисква в чашата й.
— Мамка му, винаги ли си толкова упорита?
— Само се опитвам да ти кажа, че… — Аманда млъква. Какво се опитва да й каже? — Ако наистина мислиш, че Джон Молинс е не просто самозванец, но и убиец, защо не си отишла в полицията?