Господарката на Рим

– Гледах как се би днес – предизвика го преторианецът. Лицето му беше почервеняло, по бялата му туника вече имаше петна от вино, очите му светеха, пълни с враждебност. – Доста време ти отне, нали?

– Все пак спечелих. – Ариус не откъсваше поглед от чинията си.

– Заложих сто динара на теб. Ако беше загубил...

– Недей, Паулиний! – Наместник Лапий се спусна към младия си братовчед, целият сияещ с усмивката си и с фалшивите си пръстени. – Не тормози госта ни. Той ще те разкъса на малки парченца с голите си ръце и никой от нас няма да може да го спре. – Смигна към Ариус. – Не обръщай внимание на младия ми братовчед, Варварино. Разбито сърце, знаеш как е.

– Можеше поне да ми пише – мрънкаше си под носа Паулиний, олюлявайки се, докато робите му помагаха да се върне на собственото си място. – Нито думичка – злобна змия.

– Горкият Паулиний – каза наместникът развеселен. – По-добре да го изпратя да си ляга, преди Сатурнин да му е скочил. Онова там е Сатурнин – отбеляза той важно, – управител на Горна Германия, нали знаеш. Той си пада по момченца, особено пияни хубавци като Паулиний. Ще си отиде до една година и бездруго. Сатурнин, имам предвид. – Лапий пооправи перуката си, гърдите му се изпъчиха, докато благородните му гости наблюдаваха как си бъбри толкова приятно с най-великия гладиатор на Рим. – А ето и една пикантна клюка, която не можеш да чуеш в Рим, Варварино. Сатурнин ще бъде отстранен от наместническия си пост до края на годината! Домициан не харесва мъже, които си падат по момченца, нали разбираш. Представи си само! Хубав младеж е по-приятен за блудство, отколкото което и да е момиче, и ще откриеш едва шепа мъже в Рим, които да не са съгласни с мен, но за пръв път нашият император е един от тях. Само като си помисля за император Нерон и неговите момченца! Когато го изритат от наместническия пост и това стане най-голямата новина в Рим, Варварино, кажи им, че си го чул за пръв път от мен.