Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
59 ЕКСТ. ЗАДНАТА ЧАСТ НА СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО.
Виждаме заснежена, покрита с преспи пътечка, която води до неголяма тухлена постройка — складът за провизии. Вратата му е отворена и слабата светлина на керосиновата лампа пада върху широката плоска диря, която снегът вече е започнал да покрива.
Камерата влиза в склада и ни показва навлечения с дебели дрехи Били Соумс, който товари продуктите върху голямата шейна, оставила плоската диря. Предимно инстантни храни и продукти на прах, за които беше споменала Урсула — сипваш им вода и ги чакаш да набъбнат — но се забелязват и кашони с пакети зърнени закуски, кошница с ябълки и няколко чувалчета с картофи.
КАТ (глас зад кадър): Били?
Той се обръща.
60 ИНТ. СКЛАДЪТ ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.
Кат стои на вратата. Били я поглежда. Дъхът им излиза на облачета пара под мъждивата светлина на керосиновата лампа. Между двамата е зейнала широка пропаст от недоверие.
КАТ: Може ли да поговорим?
БИЛИ: Да, защо не?
КАТ: Били, аз…
БИЛИ: Вярно ли е това, което оня каза? Да поговорим за това. Наистина ли си ходила в Дери, за да направиш аборт?
Тя не казва нищо и това е достатъчно красноречиво.
БИЛИ: Мисля, че това бе всичко, което трябваше да си кажем. Няма какво повече да говорим. Нали?
Той демонстративно се обръща и отново започва да шари с ръце по лавиците. Кат е разочарована и бясна едновременно; тя влиза в склада и стъпва върху наполовина натоварената шейна, за да стигне до Били.
КАТ: А не искаш ли поне да разбереш защо?
БИЛИ: Всъщност не. Подробностите не ме интересуват. Това беше нашето дете — или поне така си мисля — а сега е мъртво. Нищо друго няма значение.
Кат е по-разгневена от всякога. Забравила е, че е дошла тук да възражда, а не да разрушава. Но при такова отношение от страна на Били няма нищо изненадващо в държанието ѝ.
КАТ: Добре, ти ме попита нещо; сега е мой ред. Какво ще ми кажеш за Джена Фрийман?
Въпросът ѝ е зададен с предизвикателен тон. Ръцете на Били застиват над кеновете с ябълков сок — от най-големите, с надпис: ИЗПИЙ МЕ С НАСЛАДА, и картинка на узрели ябълки. Били се обръща към Кат, войнствено вирнал брадичка.
БИЛИ: Защо ме питаш за нещо, на което вече знаеш отговора?
КАТ: Може би за да изтрия това осъдително изражение от лицето ти. Да, знам! Най-голямата уличница на острова, а ти търчеше подире ѝ, сякаш има пожар и трябва да я спасиш!
БИЛИ: Изобщо не беше така.
КАТ: А как тогава? Кажи ми.
Никакъв отговор. Били стои с гръб към лавиците, но макар и да е обърнат с лице към Кат, погледът му не смее да срещне нейния.
КАТ: Не разбирам, Били. Никога не съм ти отказвала. Дори веднъж не съм ти казвала „не“! А ти… За бога, Били, колко пъти на ден искаш да го правиш?
БИЛИ: Това какво общо има с нашето дете? За което трябваше да науча от напълно непознат човек, и то пред очите на половината град?
КАТ: Знаех си що за стока си, Били… Не го ли разбираш? Как можех да ти се доверя, че ще постъпиш правилно, като те виждах какъв си? Как съм могла изобщо да ти вярвам?
Били мълчи. Устните му са присвити. Дори да има истина в думите ѝ, Били не я вижда. Или по-скоро, не иска да я види.
КАТ: Знаеш ли какво е да разбереш, че си бременна, а през това време гаджето ти да се натиска със съседската мръсница?
Тя вече му крещи с цяло гърло.
БИЛИ (също започва да крещи): Това дете беше и мое! А ти реши да отидеш в Дери и да го убиеш!
КАТ (язвително): О, да! Сега вече, когато го няма, стана твое.
61 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ, С ЛИНОЖ — НОЩ.