Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ХАЧ: Роби и Хенри са добре. Исках само това да ви кажа. Край.
46 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.
Сандра Бийлс и Карла Брайт въздъхват с облекчение. Дон, който не може дълго да седи мирен, ако няма играчки за чупене и деца, които да обижда, се изтръгва от майка си и хуква надолу по стълбите.
ДОН БИЙЛС (тананика си): Тате е добре! Той е кметът на града! Той е най-добрият! Никой не може да хвърля като него! Той продава застраховки за милиарди долари! Кой иска да се правим на маймуни?
УРСУЛА: Лойд Уишман наистина ли е мъртъв, Хач?
47 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.
Хач явно се колебае какво да ѝ каже. Споглежда се нерешително с Кърк Фрийман. Никаква помощ от Кърк. Определено е в затруднение — каква част от информацията да разкрие и каква да запази в тайна, по принцип си е работа на Майк. Поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери дали снегомобилът още се движи зад тях.
ХАЧ: Ами… още не знам всичко по въпроса, Урсула. Кажи на Санди и Карла, че момчетата имат още малко работа. Майк ги извика в магазина. Край.
УРСУЛА (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): Защо ги е изви… зина? Още ли не е… ючен? Моли иска… разбере.
ХАЧ: Урсула, много лошо те чувам. Прекъсваш. По-късно пак ще се опитаме да се свържем с вас. Край.
Той оставя микрофона на стойката му с гузно облекчение. Усеща погледа на Кърк върху себе си и вдига рамене.
ХАЧ: По дяволите, откъде да знам какво трябва да им кажа! Нека Майк да си решава — нали за това му плащаме.
КЪРК: Аха. Пари за семки и няколко лотарийни билета.
48 ИНТ. МАЙК И ЛИНОЖ В ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — НОЩ.
Майк седи на стола, който е преместил до килията. Линож си е във все същата поза на нара — с облегнат на стената гръб и леко раздалечени колене. Двамата мъже се гледат един друг през решетките. На заден план, зад бюрото, се е разположил Джак Карвър, който не откъсва поглед от тях.
МАЙК: Къде е бастунът ти? (Никакъв отговор от Линож.) Ти носеше бастун — сигурен съм, че носеше — така че ми кажи къде е? (Никакъв отговор от Линож.) Сър, как изобщо се добра до острова? (Никакъв отговор от Линож.)
Майк вдига снимката с надписа над вратата в къщата на Марта.
МАЙК: „Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.“ Ти ли го написа? Ти беше, нали? (Никакъв отговор.) И какво точно искаш?
Отново никакъв отговор… но нещо проблясва в очите на арестанта. Зловещата му усмивчица разкрива върховете на неестествено острите му зъби. Майк му дава време, изчаква го търпеливо, обаче въпросите му така и си увисват във въздуха.
МАЙК: Андре Линож. Очевидно си французин. Тук, на острова, имаме много хора от френски произход. Имаме Сейнт-Пиер… Робишо… Бизонет… (Никакъв отговор.) Какво се случи с Питър Годсоу? Имаш ли нещо общо със смъртта му? (Никакъв отговор.) Откъде знаеше, че той държи марихуана в склада си? Винаги съм го подозирал.
ЛИНОЖ: Аз знам много, полицай. Знам например, че когато следваше в Мейнския университет, от страх да не загубиш стипендията си заради слаба оценка на изпита по химия във втори курс, ти преписа на теста по средата на срока. Дори жена ти не знае за това, нали?
Майк е слисан. Не иска да го покаже пред Линож, но е неспособен да го скрие.
МАЙК: Нямам представа откъде черпиш информацията си, обаче грешиш. Да, имах намерение да препиша и даже си направих пищов, но в последния момент размислих и го изхвърлих.
ЛИНОЖ: Сигурен съм, че с течение на времето си успял да убедиш себе си в това, но и двамата знаем, че истината е друга. Някой ден ще трябва да разкажеш на Ралфи за постъпката си. Представям си каква чудесна история за лека нощ ще се получи — „Как татко завърши колеж“. (Линож насочва вниманието си към Джак.) Ти никога не си мамил на изпит в колежа, нали, Джак? Защото никога не си ходил в колеж и защото никой не те е юркал да изкарваш високи оценки в гимназията…
Джак се взира в Линож с ококорени очи.
ЛИНОЖ: Но със сигурност щеше да влезеш зад решетките за онзи побой… ако те бяха хванали. Извадихте късмет, нали? Ти, Люсиен Фурние и Алекс Хейбър. Истински щастливци.