Адвокатът с кучето

Лари продължи с въпроси около процеса, повечето от които отклоних, като мъгляво се позовавах на съображения за конфиденциалност. Накрая се престорих, че губя търпение, и казах онова, което бях планирал да кажа от самото начало.

— Лари, става въпрос за нещо много повече от онова убийство в Еджуотър. Всичко е започнало, когато едно младо момиче е било изпратено да се взриви и да убие много невинни хора, един от които е и моят клиент.

— Каква е теорията ти по случая? — попита той.

— Ще я изложа, когато й дойде времето, пред съдебните заседатели. Засега само ще кажа, че далеч не става въпрос само за едно убийство. Всичко това има огромно значение за националната сигурност. И моят клиент е имал нещастието случайно да се озове на неподходящото място в неподходящото време.

Преди да си тръгна, показах снимки на Джеръми Айверсън, Джейсън Гриър и Реймънд Сантяго, тримата войници, които не успяхме да открием. Разбирах, че те вече може да са жертви на убийство, но не го споменах. Вместо това призовах зрителите да се свържат с мен, ако разполагат с някаква информация за местоположението им.

— Не ги обвинявам в нищо. Всъщност възможно е те вече да са мъртви. Но ако са живи и здрави, имам основания да смятам, че разполагат с жизненоважна за делото информация. — Очакванията ми бяха, че медиите, в това число и репортерите на „Си Ен Ен“, ще се вържат и ще раздухат новината. Цяла Америка щеше да научи, че споменатите от мен хора са войници, които са били онзи ден в Ирак и по-късно са били уволнени.

Лари ми благодари за гостуването и услужливо ми даде възможност отново да покажа портрета на Ем. Бях постигнал целите си — да покажа лицата на публиката и да разкрия, че разполагаме с интригуваща теория по случая. Струваше си половин час от времето ми, макар и да ми се стори цял месец.

Когато се прибрах, трябваше да отложа лягането си с Лори заради сесията на доверие с Майло. Ще кажа само, че не останах доволен.

След като с Тара ометоха няколко бисквити, аз се обърнах към Майло.

— Почваш ли да ми се доверяваш?

Той ме погледна безстрастно.

— Знаеш ли, можех да си легна с Лори, а вместо това седя тук с теб. Нищо ли не заслужавам за подобна жертва?

Отново не получих отговор, а когато погледнах към Тара, тя се извърна. Нямаше никакво намерение да се замесва в това.

— Тара, ще поговориш ли с него? Кажи някоя добра дума за мен.

Като че ли вечерната разходка не ми бе донесла толкова червени точки, на колкото се надявах, защото тя поддържаше новия си приятел.

— Майло, ако Лори е заспала, когато се кача горе, ти ще си виновен, да знаеш.

Кълна се, че той като че ли сви рамене.

— Виж какво, приятел, ти може и да си кастриран, ама аз не съм.