Адвокатът с кучето

— Тя е била тук, а министърът — там. Разстоянието е доста голямо.

Били се взира известно време в скицата, после затвори очи. Не бях очаквал, че може да реагира емоционално. Явно се връщаше към времето и мястото, когато бе загубил крака си. А също и към сегашното си окаяно положение и затвора.

Накрая той отвори очи и кимна.

— Точно така. А аз бях ето тук. После се отдалечих. Когато бомбата гръмна, бях тук. — Посочи местата на картата.

— Можела ли е да се доближи повече до министъра, ако бе поискала? — попитах аз.

— Определено. Щом влезеш вътре, вече няма какво да те спре.

— Някаква представа защо не го е направила?

— Не — поклати глава той. — Никаква.

— Възможно ли е да е била нервна и да е бързала?

— Със сигурност е била нервна. Все пак е щяла да посегне на собствения си живот. Дори и да е мислила, че прави това за Бог, едва ли й е било лесно. Но тя не бързаше, можеш да си сигурен. Мотаеше се и се оглеждаше поне двайсет минути, преди да се взриви. Именно това бавене ме накара да престана да й обръщам чак толкова внимание.

— Идеята, че мишената е бил министърът… основава ли се на нещо друго, освен на предположения?

— Какво искаш да кажеш?

— Имахте ли някаква предварителна информация, че ще бъде направен опит за покушение? Някой пое ли отговорност след атентата?

— Не, нито едното, нито другото. Да не мислиш, че има вероятност той да не е бил мишената?

— Определено не виждам доказателство, че е бил.

— Тогава кого са искали да убият? — попита Били.

— Не зная. Може би просто са искали да избият маса народ, за да привлекат вниманието на света.

— Добрите старомодни терористи — кимна той. — Но нека те попитам… и какво от това? Какво значение има кой точно е бил мишената им?

— Работя с предположението, че експлозията някак е свързана с убийството на Ърскин — казах аз. — Ако не е била, тъй да бъде. Но трябва да следвам това предположение, иначе доникъде няма да стигнем.

— Но дори да е свързана, какво значение има? Дори някой да е платил на Ърскин и другите да допуснат атентата, а аз съм сигурен, че е станало точно така, как ще ти помогне това да ме защитиш?

— Смятам, че именно хората, които са му платили тогава, са го премахнали. Ако разрешим онова убийство, разрешаваме и това.

За съжаление нямаше да го разрешим преди днешното заседание, така че влязохме в залата. Първият свидетел на Илай бе Маргьорит Муни, млада жена, която живееше срещу „Скайбар“. Тя и съпругът й били на верандата и се наслаждавали на приятния летен ветрец.

Маргьорит каза, че видели Майло малко по-надолу по улицата, сякаш вързан за дърво. Това ги разстроило, тъй като си помислили, че е изоставен.

— И какво направихте? — попита Илай.

— Отидох при кучето, исках да се уверя, че е добре — отговори госпожа Муни.