Адвокатът с кучето

Беше възможно Ърскин да е изнудвал работодателя си. Били смяташе, че Ърскин се е канил да направи размяна точно преди да бъде убит. Ако наистина бе така, то действията му бяха ускорили смъртта на Лоусън и Чембърс. Убиецът вероятно смяташе, че те също са част от изнудването или могат да се решат на такова.

Една от тревогите ми бе, че досега разследването не беше установило някакви значителни суми у Ърскин. Щом войниците се бяха обогатили чрез действията си, същото трябваше да важи и за Ърскин, на когото се полагаше още по-голяма награда. Съдебните заседатели щяха да искат доказателства, но засега нямахме какво да им покажем.

Разполагах с много изрезки със статии за експлозията. Тя беше голяма новина, въпреки че самоубийствените атентати едва ли са нещо нечувано през последното десетилетие, особено в Ирак. Критичното състояние на петролния министър, както и смъртта на двама американски бизнесмени, издигна новината до такъв висок статус.

Историята се разглеждаше под различни ъгли, може би поради политическите пристрастия на отделните репортери. Някои от тях бяха съвсем прями, съобщаваха за събитието и заключаваха, че покушението е било насочено срещу петролния министър, с цел да се спре реформирането на корумпираната система.

Други съсредоточаваха вниманието си върху хлабавата охрана и неспособността на американските и иракските военни и полицаи да предотвратят атентата, въпреки че са знаели, че министърът е примамлива цел за врага. Имаше предположения, че ще се търкалят глави, най-вече сред американските сили за сигурност. Разбира се, в крайна сметка се бе случило точно това, макар че главите не бяха на високопоставени клечки.

По-ориентираните към бизнеса публикации се спираха на последиците от събитието върху петролната индустрия в Ирак и съответно върху световния пазар на петрола като цяло. Всички заключаваха, че атентатът ще бъде изтълкуван като сигнал за нестабилност и за проблеми при бъдещите доставки на суровината, поради което цените ще скочат рязко в краткосрочен план. Предсказанието им се бе потвърдило през следващите двайсет и четири часа, когато цената на петрола бе скочила с единайсет процента.

По време на написването на тези материали петролният министър се намирал в кома, в много тежко състояние. Имало слухове за мозъчна смърт и че животоподдържащите системи могат да бъдат изключени във всеки момент. Все пак министърът бе останал жив цели единайсет дни след покушението.

Поради някаква причина този факт ми направи по-различно впечатление и погледнах доклада на военните. Някакъв въпрос започваше да се оформя, но не можех да го формулирам.